Не сте ужасен родител, защото понякога викате на децата си. В къщата си имате малки диктатори. Ако някой друг ви говореше като тях, щеше вече да е в затвора.
Не сте ужасен родител, ако не можете да ги накажете хладнокръвно и своевременно за всеки отделен акт на тероризъм, който те толкова изобретателно извършват.
Не сте ужасен родител, ако предпочитате да сте в офиса, а не вкъщи.
Не сте ужасен родител, ако нямате търпение да заспят.
Не сте ужасен родител, ако понякога звукът от гласчетата им ви кара да искате да гаврътнете едно голямо.
Не сте ужасен родител.
Вие сте един нормален родител с ограничени възможности. Не можете да свършите всичко. Трябва да си признаем, че сме жертви на нашето преинформирано общество, със свръхвисоки стандарти за родителство, в което ние се чувстваме неудачници, защото позволяваме на децата си да ядат пилешки хапки и да гледат телевизия.
Една от причините да сме толкова изтощени е, че сме претоварени с информация за това какви родители трябва да бъдем.
