В съвременния живот бързаме постоянно. От Нова година си обещаваме, че ще пренаредим приоритетите си, че ще бъдем по-добри родители, по-добри синове и дъщери, по-добри приятели, по-добри колеги, по-добри половинки, по-добри сестри и братя, по-добри хора.
Колко пъти успяваме да спазим новогодишните си обещания?
Колко пъти не успяваме да спазим новогодишните си обещания?
Обещанията са начин да успокоим съвестта си. Когато не сме в състояние да се преборим със себе си, поставяме граници – на прегрешенията ни, на недостатъците ни. И когато поставим границата, сякаш изглеждат по-малки и по-преодолими, един вид са временни и подлежат на подмяна.
Понякога обаче просто се изморяваме от всичко – и от дадените обещания, и от чувството на вина, и от вечното рестартиране на мозъка ни.
Трудно е да се справяме с всички предизвикателства, което ни поднася времето, в което живеем. Трудно е да се изключи от интернет епохата, в която сме свързани с постоянна неизтощима батерия.
Трудно ще бъде винаги. Когато се изморим, важно е да се научим да почиваме, да презаредим, да се пренастроим, да поемем глътка въздух. Не да се отказваме. Трябва да си припомняме, че заслужаваме почивка. За да се върнем към себе си по-спокойни по-пълноценни. За да бъдем полезни на другите, трябва преди всичко да бъдем в мир със себе си.
Цветелина Велчева
