От години благодарността се смята за универсален психически лек. И наистина, може да ни се отрази добре да си напомняме за нещата, които имаме, вместо да се фокусираме върху онова, което уж ни липсва. Но токсичната благодарност може да има обратен ефект.

Проучване на Харвардския университет е установило, че благодарността може да понижи риска от смърт с 9%. Друго изследване показва, че тя носи удовлетворение. Звучи логично: ако постоянно мислим за негативите в живота си, се чувстваме зле. Но ако, напротив, си напомняме с какво сме богати, тогава се изпълваме със задоволство. Може да става дума за дребни неща като първото кафе сутрин или топлото легло вечер. Трябва да се научим как да бъдем признателни и да оценяваме всичко, което ни заобикаля в момента. За целта би било полезно да си водим благодарствен дневник. Това се отразява благотворно върху усещането ни за вътрешно щастие, позитивната ни нагласа и като цяло върху поведението ни. Освен това благодарственият дневник може да помогне на мнозина да преодолеят по-успешно трудните периоди в живота си.

Границите на благодарността

Във всеки случай концепцията има своите граници. Различни изследвания са доказали, че макар да допринася за благополучието ни, благодарността  не помага непременно при сериозни заболявания като тревожни разстройства или депресии. Следователно не можем да я определяме като чудодейно средство за здрава психика. А погрешно насочената благодарност може да ни попречи да признаем собствените си чувства. „Благодарността не бива да се изразява в това да се сравняваме с другите – обяснява журналистката Сара Бенс. – Въпросът не е на кого му е по-добре или по-зле, а да се възползваме максимално от това, с което разполагаме тук и сега.“  Сравняваме ли се с другите, ще допуснем да ни завладеят негативни емоции, понеже си мислим: „На някои хора им върви дори по-малко, отколкото на мен“. Ако например сме разочаровани, че не сме получили мечтаното повишения в службата, мисълта: „Поне имам работа, докато много други са безработни“ няма да помогне нито на нас, нито на безработните. Защото точно такова подценяване на собствените ни преживявания и чувства може да унищожи положителния ефект на благодарността върху душевността ни.

Така ще попречите на благодарността да стане токсична

Е, значи ли това, че трябва да изхвърлите благодарствения си дневник на боклука? В никакъв случай, защото позитивите от благодарността за здравето ни не са за пренебрегване (поне докато не очакваме чрез нея да се излекуваме от психични заболявания!). Но може да е полезно да се замислим как интегрираме благодарствените ритуали в живота си. Психотерапевтът и експерт по травмите Аманда Ан Грегъри обяснява в „Сайколъджи тудей“ какво да направим, за да не станем жертва на тази опасна мисловна грешка. На първо място трябва да внимаваме да даваме свобода на чувствата си, без да ги оценяваме. „Ако преди всичко се концентрираме върху преработката на емоциите си, вероятно ще сме по-малко изкушени да ги омаловажаваме чрез благодарност – казва Грегъри. – Трябва да си напомняме, че всичките ни чувства са важни, включително негативните като гняв, тъга и дори безнадеждност.“ Като следваща стъпка тя съветва умишлено да се въздържаме от сравняване на собствените ни чувства, мисли или житейски ситуации с тези на другите. „Вместо това би трябвало да се фокусираме върху личните си преживявания, когато изразяваме благодарност“. Например вместо: „Благодарен съм, защото много хора са по-зле от мен“, можем да кажем, без да даваме оценка и без да намесваме други лица: „Благодарен съм за моята работа/жилище/спътник в живота“.Благодарност, или не – ако не се чувствате добре психически и имате чувството, че няма да се справите сами, не се колебайте да потърсите специализирана помощ. Заедно с терапевта може би ще намерите начин да постигнете подобрение.