14. Станали сме заложници на егоцентрични теории, на умни думи, които разказват за чужд опит, на идеи, издаващи всеобщото равнодушие, на безцветната реалност на ежедневието. Вече не се вглеждаме в залезите, повече се вълнуваме от рекламите в списанията. А защо не надникваме по-често в себе си. За това не са необходими пари или специални условия. Лесно е. Просто се спираме и внимателно поглеждаме там, вътре, където е притихнало сърцето ни, и отчаяно продължава да ни зове... Но за нас е по-лесно да оправдаем неумението си да живеем с вечната си заетост.
15. Хората живеят с илюзии. Абсолютно всички. И бъркат илюзиите с надеждата. Илюзиите са хвърчила, пуснати в небето на бъдещето. Рано или късно вятърът ще ги отнесе.
16. В преследване на собствения си интерес с лека ръка жертваме интересите на другите и в същото време раздуваме собствените си жертви до вселенски мащаби. Опитвайки се да оправдаем своите грешки, не разпознаваме злия и безсърдечен егоизъм. В нас вече има прекалено много оглушителна празнота. Безкрайно дърдорене без никакви действия.
17. Да оставиш спомените не означава да ги предадеш. Просто ги преместваш на най-горния рафт на съзнанието си и започваш да се връщаш към тях със светли мисли.
18. В сърцето на всеки човек е заложена някаква сила, която му помага да получи това, което иска. Тя не му дава покой, докато не стигне до края. Всичко е възможно, стига истински да желаеш това, към което си тръгнал.
19. Преди да научиш истината, трябва много добре да си помислиш какво ще правиш с нея.
20. Докато имаш решимост, трябва на всяка цена да бързаш. Защото тя неусетно изтича между пръстите и се превръща в съмнения.
21. Новото не може да се появи от нищото. Руши ли се един свят, заражда се друг. За един е финал, за друг ‒ начало.
22. Сменяй листата, но запази корените. Това е нещо, което се намира дълбоко в теб. Защото настоящето невинаги е истинско. Може просто да е един нов ден, същият като вчерашния.
23. Най-нужното и ценното човек винаги носи със себе си, всичко останало е само декор. За да изиграеш ролята си в спектакъла, трябва да знаеш това. Да намериш самия себе си, най-съкровената си същност.
24. Нищо в природата не стои на едно място. Залезът сменя изгрева. Малката пъпчица се превръща в цвете, гъсеницата ‒ в какавида, какавидата ‒ в пеперуда. А от миналото произлиза настоящето. Иска се търпение.
25. За да стигнеш до отсрещния бряг, трябва да минеш през пропаст. Така започва всяко ново нещо.
26. Обичаме да се залъгваме с илюзии. Самотата се надсмива над тези, които се крият от нея с помощта на илюзии. Така или иначе, рано или късно ще се върнем при нея, разочаровани до дъното на душата си.
27. Детските спомени винаги са смешни, ако попаднат в чужди ръце.
28. Ако не знаеш как да владееш времето, няма как да владееш себе си.
29. Високите летви обикновено са фатални примамки.
30. Ако изведнъж се препънеш, значи е трябвало да се наведеш към земята. За да чуеш какво ще ти каже земята. Тя е мъдра, тя носи опита на много поколения. Забравиш ли историята, вторачиш ли се само в себе си, си загубен.
31. Всяка смърт е нечие раждане.
32. Няма нищо по-лошо от това да се вкопчваш в призраци. Винаги оставаш с празни ръце.
33. Тишината е най-добрият приятел. Проверен. Тя не иска нищо. Просто седи до теб и те зарежда с покой. Само не бъркай тишината с мълчанието. Мълчанието иска да говори, а тишината няма нужда от това.
34. Обръщай се назад само за да оцениш извървяния път.
35. Знаеш ли кое е най-страшното нещо в живота? Да се откажеш. Така е най-лесно. Лесно е, когато си на дъното на кладенеца, да погледнеш нагоре и да кажеш, че няма спасение. Много по-трудно е да започнеш да се катериш нагоре, да падаш, да опитваш отново, да се придвижваш сантиметър по сантиметър.
36. Когато се движиш през единствения възможен тунел и знаеш, че няма никакви отбивки, ти е по-лесно да приемеш и себе си такъв, какъвто си ‒ обикновен пътник.
37. Болката от загубата прави спомените мътносиви, но можеш да забележиш това едва когато отново се озовеш на светло.
38. Отстрани е лесно да се каже: „Не го приемай толкова навътре.“ Но кой може да знае колко дълбоко е сърцето ти и какво значи за теб това „навътре“? Единствено ти можеш да вдигнеш от земята камъните, в които някога си се препъвал.
39. Не знам накъде, но трябва да продължа. Защото пътят се заражда от стъпките на този, който върви.
40. Има неща, които са неподвластни на волята ни. Не можем да забравим или да разлюбим. Всичко, което се ражда в сърцето, остава в него завинаги.
