Понякога сме неуверени. Даже по-често сме неуверени в себе си. Тогава се опитваме да натрупаме самочувствие, като убеждаваме другите. Съзнателно или не, търсим тяхното одобрение.

По този начин се проявяваме като личности, които не умеят да взимат решения и да застават зад тях; трудно се адаптират към промените; не изпъкват в нова среда; оставят незабелязани в компания; не умеят да правят самостоятелен избор, а винаги търсят съвета на другите.

Ако сте такъв тип човек, е от особено значение да сте обградени от добронамерени хора, които искрено искат да ви помогнат и искрено се интересуват от вас. В противен случай е много лесно да попаднете в ръцете на изкусен манипулатор, който да ви повлече надолу.

Истината е, че ако си вярвате достатъчно, нямате нужда от чуждото мнение. Не се налага нито да търсите одобрението на другите, нито да ги убеждавате в правотата си. когато се опитваме да убедим другите, всъщност убеждаваме себе си. психолозите казват, че когато човек изговаря на глас мотивите си за дадено решение (още повече ако го прави пред друг човек), има много по-голям шанс да си самовнуши, че е постъпил правилно.

Липсата на увереност може да се окаже фатално препятствие по пътя към успеха. Как очакваме другите да повярват в нас, ако сами не вярваме в себе си?

Социалният психолог Чарлз Кули открива преди век феномена „огледалното аз“, чрез който изобразява отношението и оценките, които човек получава от своята социална среда. Приемането на мнението на другия за собствения Аз-образ е необходимо не само за себепознанието, но и за взаимодействието между хората като цяло. Тази философия има следното послание: „Аз не съм това, което си мисля, че съм, но не съм и това, което ти си мислиш, че съм – аз съм това, което мисля, че мислиш, че съм“.

Стремежът към чуждото одобрение единствено ни пречи. Много по-добре е нито да знаем, нито да се интересуваме какво мислят околните за нас. Те и без това рядко го правят. Нека ни ръководят истински важните неща – вяра, надежда, честност, самодисциплина и т.н. Не е нужно да доказваме нищо пред никого, а просто да вярваме в себе си и да не се отказваме от мечтите си.