Кой съм аз и защо съм тук? Тези въпроси занимават умовете на мъдреци и философи от хилядолетия. Няма човек, който поне веднъж да не си ги е задавал. Търсим отговорите на различни места – в науката, във вярата в Бог или друга висша сила, в извънземните, вътре в нас самите.

И ако тези въпроси са по-трудни, отговорът на един друг изглежда значително по-лесен: Докога ще съм тук? Много фактори играят роля за формулирането му, но напоследък бе открит още един, при това абсолютно изненадващ.

Вярата в Бог удължава живота. Това не е твърдение (само) на свещеници, до този извод стигат редица учени, като използват точни статистики. Да вярваме ли?

Ето няколко факта.

Монасите в Германия живеят три години по-дълго

от средностатистическия мъж. Същото важи и за монахините и светските жени, показва проучване на Марк Луи от Техническия университет във Виена, проведено в баварски манастири и цитирано от сп. „Шпигел“.

Монасите в Света гора също достигат до много висока възраст в добро здраве. Според проучване на Харис Айдонопулос от Университета в Солун решаващият фактор за това е доброто хранене. Но някои учени имат друго подозрение: те проучват как вярата в Бог влияе на здравето и продължителността на живота.

При това не става дума само за толкова отдадени на Бога като отреклите се от светския живот, но и за обикновени вярващи хора.

И няма значение на коя точно религия или вяра са последователи.

Харолд Кьониг е един от първите, изкушени от темата. През осемдесетте години той работи като семеен лекар в малък град в Илинойс. Много от пациентите му са силно вярващи протестанти като самия него и около 38% от населението на САЩ. Според наблюденията му вярващите сред пациентите му се справят по-добре с болестите от атеистите. Така той започва да изследва влиянието на вярата върху здравето. Днес ръководи Център за духовност, теология и здраве в университета „Дюк“ в Северна Каролина.

Изходна точка на теорията му е, че принадлежността към религиозна група се отразява позитивно на психическото здраве. Вярата дава усещането, че си част от общност и че ще бъдеш защитен от Бог. А и стимулира ценности като любов към ближния. При това няма значение в какъв Бог вярва човек.

Стабилните социални връзки и вярата в Бог означават по-малко стрес.

А от други изследвания е известно, че спокойните и отпочинали хора живеят по-дълго. По-малко стрес означава по-добра обща кондиция, по-малка податливост към заболявания на сърдечносъдовата система, към депресии и по-силна имунна система. Това е особено ясно при хора, които ходят редовно на църква, казва Кьониг.

Който ходи на църква веднъж седмично, може да очаква 7 години по-дълъг живот. В изследване от 2002 г. Кьониг проследява ефекта на религиозността върху 276 пациенти със сърдечна недостатъчност и хронично белодробно заболяване. Той разделя хората на две групи: едните, които изживяват своята вяра сами, „с кротък поглед към небето“, и другите, които се движат в общност от вярващи. Кьониг заключава, че ходещите редовно на църква страдат по-малко от болестите си и дишат малко по-добре. Негативът при Кьониг е, че всички са религиозни и няма сравнение с атеистична група.

Британската организация Christian Medical Fellowship също е изкушена от темата и прави анализ на доказателствата от 1200 медицински изследвания и 400 коментара на такива изследвания. В доклада си, озаглавен „Ползите за здравето от християнската вяра“, д-р Алекс Бън и Дейвид Рандал твърдят, че

вярващите прибавят 7-14 години към живота си,

по-лесно се справят със заболяванията, по-бързо се възстановяват и въобще по-трудно се разболяват.

Религиозните хора по-добре се справят и с някои психични заболявания. В доклада се отбелязва, че психичноздравните ползи за вярващите включват: "чувство за благосъстояние, щастие и удовлетворение от живота, надежда и оптимизъм, цел и смисъл в живота, по-високо самочувствие, по-добро адаптиране към загубите; по-голяма социална подкрепа и по-малко самота; ниски нива на депресия и по-бързо възстановяване от депресия, ниски нива на самоубийства и по-малко нагласи към самоубийство; по-малко безпокойство, по-малко психоза и по-малко психотични тенденции; по-ниски нива на злоупотреба с алкохол и наркотици, по-малко престъпна дейност; по-голяма брачна стабилност и удовлетворение".

Друго проучване сред пациенти с трансплантиран черен дроб показва, че хората, които активно „търсят Бог“, имат по-добра преживяемост от тези, които нямат религиозни вярвания. Проучването, публикувано в сп. „Чернодробна трансплантация“, установило, че

шансът за оцеляване на трансплантираните

със „силна религиозна връзка“, дори и да не посещават някакъв храм, е три пъти по-голям.

Положителното въздействие е резултат от „личната връзка между пациента и Бог независимо от религиозното вероизповедание, а не официалните посещения в храм“, обяснява д-р Франко Бонагуиди, ръководител на изследването.

Проучването се базира на предишни подобни, които показват, че хора с ХИВ, сърдечни заболявания и бъбречна хемодиализа имат по-добри шансове за оцеляване, ако са вярващи.

Религиозните практики и обичаи помагат за по-здравословен начин на живот:

например спазването на постите и умереното пиене на алкохол. В повечето религии има и правила за хранене – християните не ядат месо в петък например. Юдейският шабат, почивен ден, в който не се прави абсолютно нищо, помага за възстановяването и намаляването на стреса. Заниманията с йога пък са всепризнат лечител на стреса.

Учените все по-активно проучват и доказват ползите за здравето и емоционалното и психическо състояние от молитвите и медитацията. 
„Многобройни научни изследвания са извършили оценка на терапевтичните ефекти, които молитвата има. Те показват, че хората, които се молят редовно, е по-малко вероятно да се разболеят и се възстановяват по-бързо“, казва и д-р Неделя Щонова, невролог.

„Молитвата намалява кръвното налягане.

Нашите клетки подслушват нашите мисли. Публикувани проучвания доказват връзките между доброто психично здраве и доброто физическо здраве. Депресираните пациенти имат  два пъти по-висока смъртност от заболявания на сънните артерии. Има и експериментални доказателства, че  лошото настроение влияе върху имунната функция, като засяга  интерлевкин-6 нивата, свързани с хронични възпаления и депресия. Негативният вътрешен диалог е нещо, което разболява много“, е убедена лекарката. Според нея молитвата, бидейки обител на духа, смирението и надеждата, минимализира този негативен  вътрешен диалог и с лекота профилактира появата на депресивни епизоди, прекъсвайки патологичната връзка между мозъка и организма.

„Обикновено живеем вън от себе си –

разказва д-р Щонова. - Но в молитвата ние се предаваме на себе си, влизаме в най-вътрешното светилище на душата, оставаме в покой и се оттегляме в тишина, дишаме въздуха на вечността. Този покой има невероятна лечебна сила.“

Медицинските проучвания, свързани с вярата, вече имат и свое име – невротеология. „Тя изисква отвореност към идеята, че научните и духовните перспективи могат да се развиват синхронно в своята заедност - казва невроложката и добавя: - Разбирането на невробиологичните механизми на религията не може да опровергае или докаже съществуването на Бог, но религията и  духовността имат невероятни ползи за здравето.“ 

Дълго време се смяташе, че обичаят хората да се молят е отживелица.

Въпреки това според най-новите научни данни молитвите носят реални ползи, твърди и д-р Весела Попова-Балтова, която е и дипломиран хомеопат.

„Молитвата е вид медитация. Правят се много изследвания в областта на невропсихологията за изясняване на неврофизиологичните механизми на този процес. Електрическата активност на мозъка се провежда до повърхността на главата, където може да се улови и регистрира“, казва д-р Балтова.

Тя напомня, че са известни 5 вида вълни – тета, делта, алфа, бета и гама. Всяка от тях има различни граници и амплитуди и отговаря за определено състояние. Алфа-вълните съответстват на състояние на покой и релаксация. Бета – на умствена активност. Делта са вълните, произвеждани главно при дълбок сън. Тета се свързват със загадъчното и мистериозното. Гама-вълните имат обхват над 34 Нz, така наречените състояния на „проблясъци”. 
„Доскоро се знаеше за

трите основни състояния на главния мозък:

фаза на бодърстване, фаза на парадоксален „бърз" сън и фаза на ортодоксален "бавен" сън. При изследванията на хора в молитвен транс от различни религии е открит нов феномен - състояние, наречено „бавно” бодърстване или „молитвено” бодърстване. В това състояние кората на главния мозък сякаш е неактивна, но човек възприема информация, без тя да преминава през мисловни процеси и анализ. Сякаш съзнанието напуска тялото“, обяснява д-р Балтова.

По време на усърдна молитва мозъчните вълни имат толкова ниска амплитуда – 2-3 херца, че се доближават до правата линия. След края на молитвата мозъкът се връща към обичайния алфа- и бета-ритъм (13-30 херца). А мирът в ума носи много здраве за тялото, допълва д-р Щонова.

Бавните вълни се наблюдават само при бебета до три-четири месеца и при дълбоките фази на съня. Тоест

молещите се хора се превръщат буквално в бебета.

Д-р Весела Попова-Балтова е убедена, че ако "молитвеното" бодърстване, когато мозъкът е в „бебешко” състояние, липсва в живота ни, се нарушава хармонията в организма и болестите се появяват. По време на молитва се разрушават създалите се патологични връзки между невроните, човек се отпуска, спира да мисли за болестта и най-важното – отървава се от страха от болестта! „С молитвите можем да се освободим от фобии и да повишим имунитета си. Например статистиката при пациенти с неоперабилен рак показва, че вярващите живеят средно с пет-шест години по-дълго. Но трябва да се молим и вярваме истински, иначе молитвите ни няма да имат лечебен ефект“, добавя д-р Балтова.

Нашите тела могат да се адаптират

към промените в мислите, настроението или околната среда без съзнателни усилия: треперим, когато е студено, сърцата бият по-бързо, когато се вълнуваме, дланите се потят при напрежение. Това е автономната нервна система. Тя случва нещата, без ние да мислим. Въпреки това със съзнателно усилие можем да влияем върху тези автоматични функции.

„Когато се молим, успокояваме тази вегетативна нервна система. Позитивната биологична обратна връзка, особено подчертана след молитвена терапия, инсталира в мозъка  навика за щастие и спокойствие. След което емоциите и убежденията се превръщат в навици. А навикът да приемаме и разбираме (както учи молитвата), отколкото да съдим и беснеем, е нещо толкова здравословно в своята същност, че едва ли има аналог“, разяснява невроложката д-р Щонова.

Проф. Хърбърт Бенсън отбелязва, че хората, които са били в състояние на такъв позитивен биофидбек, понижават  систолното кръвно налягане по време на молитвени сесии именно с релаксиращи мисли за постигане на желаните резултати.

„По време на молитва и медитация се отчита и

понижен метаболизъм на кислорода,

12% повече, отколкото по време на сън, намалена чувствителност към въглеродния двуокис, спадат артериалните нива на лактата и с 20% се увеличава концентрацията на бета-ендорфините, фенилаланина (аминокиселина, която е полезна за повлияване на депресия, умора и болка), серотонина 5-HIAA, маркирано спада пулсът, което предполага релаксация“, цитира научни проучвания д-р Щонова. 

Тези промени показват, че молитвата е състояние, подобно на сън или почивка, което има уникален релаксиращ  психофизиологичен ефект, анализира тя. Освен това молитвата повлиява ендокринната система, хормоните и невротрансмисията. По думите й има доказателства, че намалява и секрецията на хормона кортизол, а той има отношение към стреса, заболеваемостта и смъртността.

През последното десетилетие

невроизобразителни техники като позитронната емисионна томография, функционалния магнитен резонанс и др. са използвани за измерване на мозъчния кръвоток и активността в мозъка по време на молитва. Те установили структурни изменения в мозъка на тибетски монаси, които практикуват молитва и медитация с години. Т.е. вярата и убежденията водят до активизирано дясно полукълбо, увеличен размер на десен хипокампус, нараснало сиво вещество в десен фронтален дял и ляв таламус. „Революционно!“, въодушевена е д-р Щонова.

Същите наблюдения има и д-р Попова-Балтова. При хора с високи стойности на делта-вълни са забелязани редица полезни „странични” ефекти: увеличаване на емпатията,  освобождаване на естествения растежен хормон (хормона против стареенето), освобождаване на мелатонин, който е свързан с интуицията и ни помага за достъп до дълбоките нива на духовността, възстановяване на мускулите.

При хора под голям стрес

делта-мозъчните вълни помагат за намаляване нивата на адреналина. Друго интересно нещо за делта-мозъчните вълни е, че те са в състояние да ви свързват с дълбоките нива на несъзнаваното. Особено благоприятно е да се увеличават преди лягане, защото това ще помогне да заспите и ще подобри като цяло съня.

Но... винаги има едно но! Вярата в Бог не бива да е страх от Бога, казват теолозите. Ако вярващият се страхува от своя Бог, то надали ще има позитиви за здравето си. Вместо това опитайте с любов.

Автор: Лилия Попова