На едно място по пътя Конфуций вижда човек, който иска да се самоубие. Освободил го от примката и след като го изслушал, Конфуций казал:
„Колкото и големи да са прегрешенията ти, те са нищожни в сравнение с малодушието. Всяка грешка е поправима, но самоубийството е непоправимо престъпление. Заблудили сте се още в началото на житейския си път и сте поели по грешен път, надявайки се да постигнете мъдростта.
Би трябвало да станете най-напред човек, а след това мъдрец. Последното е възможно само при точно изпълнение на човешките задължения, вменени ви от самата природа. Първото ви задължение е било да обичате родителите си и да се грижите за тях, но вие не сте го изпълнили и тази небрежност става причина за сполетелите ви нещастия.
Не мислете обаче, че сте загубили всичко безвъзвратно, съживете се и не падайте духом. Вярвайте в една велика истина, чиято неопровержимост потвърждава опитът от всички векове. Ето тази истина се постарайте да запомните завинаги – докато е жив, човек не трябва никога да се отчайва!
Най-голямата мъка може да бъде заменена от най-великата радост, най-ужасните бедствия – от най-пълно блаженство. Идете си вкъщи и отново с желание се заловете за трудовете, все едно, че започвате нов живот, след като сте разбрали неговата истинска стойност. Все още имате възможност да станете мъдър!”
Принципът, изложен от Конфуций в беседата му със самоубиеца, е основно правило на неговата философия. Върху този принцип е изграден целият обществен, политически и семеен живот в Китай. С идеята за синовна почит е тясно свързано учението за уважение и почитане на по-възрастните, на което е подчинен и целият обществен живот на китайците.
„Моето учение е онова, което трябва да следва всеки човек. Що се отнася до начина на преподаването му, то той е много прост”, заявява Конфуций. „Соча за образец поведението на хората от древността, съветвам да се четат свещените книги и изисквам да се обмисля прочетеното.”
