Един много начетен, но млад философ имал уважението на всички хора в своето село. Тъй като през ръцете му било минали много книги, той говорел езици и притежавал страшно обширни знания за света.
Затова съселяните му често се съветвали с него и търсели компанията му. С времето обаче интересът към него затихнал. През няколко села се появил възрастен мъдрец, който не бил толкова учен, но давал много по-добри съвети и славата му бързо се разнесла.
Щом научил за съществуването на тайнствения старец, философът решил да го открие и да се разправи с него. Било го яд, че всичките му познати вече ходят само при него за съвет.
– Трябва да сложа този самозванец на мястото му! – заканил се философът пред свои приятели.
За да стигне до него обаче, не му било никак лесно. Трябвало да прекоси буйна река и висока планина, в която бродели опасни хищници. Затова се минал почти месец, докато най-накрая философът стигнал до къщата на стареца. И още щом зърнал възрастния мъж, му рекъл:
– Дойдох да ти кажа, че не си никакъв мъдрец! Та колко книги си прочел ти досега? Ти си един самозванец и глупак! Скоро всичко ще спрат да ти вярват и ще се върнат при мен за съвети – изсъскал младокът през зъби.
– Кажи ми, млади човече, колко време ти отне, за да дойдеш при мен и да изречеш всички тези грозни думи? – запитал старецът.
– Вървях дни наред и дори рискувах живота си! – изкряскал младият философ, без дори да се замисля.
- Е, тогава кой от двама ни е по-голям глупак? ... – отвърнал старецът с усмивка.
