Всеки един от нас го е правил - от престорената усмивка, когато срещнете някой колега в асансьора на офис сградата до фалшивия интерес, с който се опитвате да прикриете досадата, когато се окажете на една опашка с някой особено скучен съсед, пише PopSci.
И в единият, и в другият случай фалшивата емоция изглежда като най-благоприличното от социална гледна точка нещо, което може да направите.
Оказва се обаче, че не всички емоции могат да бъдат изразени еднакво лесно насила.
За разлика от обикновената "социална усмивка", която трепва на устните ни без никакво усилие в най-различни ситуации, други емоции са доста по-трудни за фалшифициране. Те закономерно са свързани с различни усещания за емоционално неразположение и стрес - например гняв, страх, тъга или пък изненада.
Тези изражения причиняват напрежение на лицевите ни мускули, тъй като една част от мозъка се опитва да контролира изражение, причинено от друга част. Освен това тези физиономии разчитат и на антагонистичните мускулни групи, така че разтягат отделните части на лицето в противоположни посоки.
Така например тъгата често включва както изражение на тъга, така и желанието да контролирате това изражение. Опитът да прикриете мъката си кара устните ви да треперят от нерви.
Най-трудно обаче се фалшифицира страх.
"При изобразяването на страх участват повече лицеви мускули отколкото всяка друга емоция", обяснява д-р Дейвид Мацумото, директор на Humintell. "Това важи най-вече за горната част на лицето. В челото, веждите и клепачите имаме много по-малко нервни връзки отколкото при долните мускули, което прави особено трудно контролирането им съзнателно".
