Целта в живота е онова, което ни държи мотивирани, целенасочени, устремени и будни. Когато мислите и енергията ни се съчетаят с определена цел, тогава стават градивни. Дотогава разпиляваме силите, енергията и мислите си и ги погубваме.
Който няма основна цел в живота си, става лесна жертва за дребни тревоги, страхове – такъв човек е склонен към самосъжаление. Всичко това е ясен признак за слабост, обърканост, хаотичност и водят до провал, нещастие и загуба, защото слабостта не може да оцелее в свят, в който силата е двигател на еволюцията и напредъка.
Целта може да бъде всякаква – материална или духовна. Може да бъде нашата детска мечта. Може да бъде нещо съвсем невероятно и изглеждащо почти непостижимо, но е нещо, което ни държи във фокус и събира силите и енергията ни.
Когато съсредоточим мислите, желанията, духовната си сила върху целта, която сме си поставили, ние тренираме нашия самоконтрол, умението си да следваме определен път и да се справяме с изпречилите се препятствия, повдигаме самочувствието си, проверяваме волята си.
Когато следваме целта си, ние всъщност показваме най-вече пред себе си доколко сме хора, на които може да се разчита, доколко сме сериозни и постоянни, доколко сме решителни и целеустремени, доколко умеем да поемаме отговорност.
Липсата на цел е равнозначна на безделие. В този случай доказваме, че не сме достатъчно духовно зрели и на нас не може да се разчита да носим отговорност.
Когато свържем мислите и енергията си с крайната цел, тогава пътят ни се превръща в интелигентно и осъзнато направен избор.
