Моментите, в които имаме най-голям шанс да опознаем себе си и да постигнем неудовлетворение, настъпват тогава, когато излизаме от зоната си на комфорт. Необходимо е да изпитаме чувство на дълбоко неудобство, неудовлетвореност, недоволство, за да бъдем подтикнати да променим нещо. Точно тогава, получили тласък от своето неудовлетворение, излизаме от утъпкания си път и започваме да търсим други начини да направим нещо или да намерим по-правилни отговори.
Ето защо правата линия на успеха, спокойният и дълъг път невинаги е нещо положително.
Кривините по пътя, препятствията са онова, което ни учи, което ни окрилява, което ни прави по-смели, което ни вдъхновява да променим живота си и да преодолеем страха от това.
Когато правят равносметка на живота си, много хора казват, че ако са имали повече смелост, са щели да променят много неща в живота си. Само че те не са имали смелост, защото животът им е бил достатъчно добър, за да продължат да го живеят по този начин, дори с известна доза неудовлетвореност.
Когато се чувстваме истински нещастни и несигурни, тогава хората започват да търсят други пътища, по които да вървят. Склонни са да предприемат големи и решителни стъпки като смяна на работата, развод, заминаване в друга държава – все решения, които иначе вероятно не биха взели.
Затова не се страхувайте от криволичещите пътеки, а от правите монотонно пътища, които ни вкарват в рутината на еднообразието и ни оставят със заблудата, че сме щастливи.
Осмелете се да бъдете промяната.
