В днешния забързан начин на живот човек е изложен на доста стрес, психическо натоварване и нерви, които определено не се отразяват добре нито на психиката, нито на физиката ни. Затова не е чудно, че се стремим да си изградим някаква рутина, ежедневие, на което сме свикнали и към което сме се приспособили. Ежедневие без изненади, които да носят допълнително напрежение, без промени, които да ни налагат да се приспособяваме наново.
Капанът
Описаното отгоре изглежда като една идилична представа на нашия живот. Реалността обаче е различна. Рядко се задържаме в един ежедневен режим дълго време. Приспособимостта като всяко друго умение трябва да се тренира, а с неговото неглижиране все по - трудно ни става да го използваме. А, искаме или не, в живота ни често ще настъпват промени (гимназия, университет, брак , деца). Така, ако постоянно се опитваме да си изградим една идилия, няма да сме подготвени за неизбежните събития, които ще налагат да променим живота си и, които ще разбият нашата идилия на парчета.
Защо го казвам това?
Защото аз самият бях попаднал в този капан. Преди университета бях безгрижен и активно спортуващ. Преходът от гимназия към университет промени навиците ми и внесе допълнителен стрес. Не реагирах по най - добрия начин на това и търсех постоянно начин, по който да намаля напрежението - с други думи отдадох се на измамен психически и физически мързел, който доведе до това да спра със спортуването. Нещо повече, не само не се чувствах комфортно психически, но промяната започна да се отразява и физически, като станах цели 93 килограма (а бях едва 60).
Разбий стената
Преди една година взех решение да си наложа да разбия стереотипното си ежедневие и да се принуждавам да изляза от зоната си на комфорт. Наложих си да спортувам, проявих воля в хранителния си режим (върнах се обратно на 63 килограма), дори промених социалното си поведение и станах много по - комуникативен. Това ми помогна не само да променя състоянието си, но и ме накара да се развия в много посоки и да усъвършенствам социалните си умения. На практика доказах твърдението, че човек не изостава, когато греши, а когато стои на едно място. От грешките можеш да се учиш, но от апатията и рутината не.
Моят съвет е: не спирайте да се провокирате. Ние сме адаптивни същества, и благодарение на това сме се развили толкова. Развитието идва само след провокация, а най-силната провокация можеш да си я наложиш сам на себе си. Пробвайте, грешете, учете и се приспособявайте. Само така ще сте подготвени за всичко.
Автор: Иван Григоров
