Любовта винаги ще има своята граница, наречена "човешко достойнство". Защото самоуважението не ти позволява да приемеш любов, която само наранява и разрушава.

Според Пабло Неруда любовта е кратка, а забравата - толкова дълга. А между двете винаги има една бледа светлинка, досущ като светулка, която проблясва в тъмните нощи, за да ни покаже къде е границата. Тя ни напомня, че понякога е по-добре да прекараме много време в опити да забравим даден човек, отколкото да страдаме от безкрайни любовни терзания, които в крайна сметка водят до загуба на самоуважение.

Понякога просто нямаме друг избор, освен да забравим как се чувстваме, за да си спомним за това, за което сме достойни.

Защото в никакъв случай не си заслужава да молим за любов. И докато отвръщането от любовта заради гордост винаги е лошо решение, още по-лошо е да забравим достойнството си в името на любовта.

Независимо дали вярваме в това или не, достойнството е крехка, деликатна струна, по която удряме толкова често, че в един момент тя просто се къса, което води до разпадане на всичките ни емоционални връзки.

Ние, без да искаме, постоянно преминаваме тази граница. Вярваме, че можем да направим всичко за любовта, дори да предадем себе си.

Гордост и достойнство в любовта

Често чуваме, че егото подхранва гордостта ни, а духът - достойнството ни. Тези две емоции са неразделна част от човешките взаимоотношения.

Например гордостта е враг, когото познаваме добре и често свързваме със себелюбието. И все пак тя е архитектът, който се специализира в изграждането на стени и плетенето на бодлива тел във взаимоотношенията ни, украсявайки всеки детайл с арогантност и показвайки, че е жертва заради всяка дума, която другата страна казва. А първопричината за всички тези деструктивни поведения е ниската ни самооценка.

Достойнството, от друга страна, е точно обратното. То се изразява в това, че постоянно се вслушваме в гласа на вътрешното си аз, за да поддържаме чувството си за собствена стойност, като не забравяме да уважаваме и другите. Точно тогава понятието "любов към себе си" придобива най-добрия си смисъл. Защото ние се храним с него, за да се предпазим, без да нараняваме другите: без да предизвикваме "странични ефекти", а постоянно подхранвайки собственото си самочувствие.

Себеуважението има висока цена

Достойнството не се продава, не се губи и не се подарява.

Много хора си мислят, че няма нищо по-лошо от това да бъдеш изоставен от някого, когото обичаш. Това не е така.

Всъщност най-лошото е да загубим себе си, като обичаме някого, който не ни обича.

Мъченичеството няма нищо общо с хармоничните и достойни взаимоотношения. Ако се окажем в сянката на любимия си човек, вече няма да имаме слънчеви дни за сърцето си или храна, която да подхранва надеждите ни.

За да избегнем това, трябва да се замислим върху някои важни въпроси:

  • Във взаимоотношенията нашата жертвоготовност трябва да има своите граници, които ние сами определяме. Не е нужно да решаваме всички проблеми на партньорите си, като им даваме въздух всеки път, когато искат да дишат, или като гасим собствените си светлини, за да могат те да светят още по-ярко.
  • Любовта се усеща, докосва и създава всеки ден. Ако във връзката ви няма всичко това, няма смисъл да го искате, още по-малко да седите и да чакате чудо, което никога няма да се случи. Да признаете, че вече не сте обичани, е акт на смелост, който ще ви предпази от затъване в разрушителни ситуации.
  • Любовта не трябва да е сляпа. Независимо колко силно тази идея се култивира в обществото, трябва да помним, че винаги е по-добре да предложим любовта си на друг човек с широко отворени очи, топло сърце и чувство за собствена стойност. Само тогава можем да се превърнем в създатели на онези достойни взаимоотношения, които си заслужават усилията ни. Взаимоотношения, които подчертават уважението един към друг, взаимоотношения без демонстрация на сила или ирационална жертвоготовност.

Самооценката е признанието, че заслужаваме нещо по-добро. Не си струва да изгубите себе си заради нито един човек на този свят.

Източник: cluber.com.ua