Любовта не е цветя и рози. Не се случва от само себе си. Ако си мислим, че винаги трябва да бъде лесна, проста и ясна, значи не сме познали любовта. Тя има много лица. Спокойната и уравновесена любов. Дивата и страстна любов. Хармоничната и стабилна любов. Зрялата и мъдра любов.
Любовта се променя във времето – също като нас. Хората се променяме, не оставаме едни и същи. Любовта пораства заедно с нас и ние трябва да сме готови да я отгледаме и да я опазим.
Любовта между мъжа и жената може да бъде смисъл и живот. Може да бъде изпитание и проверка на нашата зрялост.
Любовта между приятелите е силна и щедра. Тя винаги се отблагодарява, ако е искрена и двустранна. Трудно е да наречем някого приятел, защото тази титла я заслужават онези, които искрено биха не само съчувствали на болките ни, но най-вече – биха се радвали на успехите ни. Да цъкаш с език на чуждото нещастие го може всеки. Реалната помощ и подадената ръка е привилегия на силните и достойните. Искрената радост за чуждото щастие и чуждите успехи я умеят само духовно извисените и широко скроените души.
Любовта към децата ни е всичко. Това е най-себеотрицателната и алтруистична любов. Разбираме какво означава да обичаме някого повече от себе си, да сме готови да умрем за друг и за неговото щастие.
Любовта е мъдрост и светлина. Тя е желание човекът, когото обичаме, да бъде добре, да бъде щастлив.
Любовта е грижа. Любовта е живот и животът е любов.
Цветелина Велчева
