Когато сме заобиколени от доброта и светлина, ни се струва, че всичко е възможно. Когато сме изправени пред трудности, реагираме на света по два начина.
От една страна, е възможно да намерим сили въпреки обстоятелствата да се справим с всичко. Идват ни неподозирани сили и сякаш сме способни на всичко. Особено когато става дума за помощ към близък човек. Надеждата и вярата сякаш се превръщат в живителни сили и неподозирани криле.
От друга страна, е възможно да потънем в отчаяние. В такъв случай се вглъбяваме само в трудностите, а не в крайната цел. Цялата ни енергия е съсредоточена в това да се самосъжаляваме и да анализираме колко невъзможен е крайният резултат, към който се стремим. В този случай забравяме сякаш за какво се борим и изпадаме в състояния на апатия, депресия, отчаяние.
В първия случай говорим за силни и независими хора, които знаят как да преодоляват трудностите, без да склонят глава. Те не се оставят да бъдат сломени от първото препятствие по пътя си и продължават въпреки всичко. Те са за пример.
Във втория случай говорим за малодушни и психически лабилни хора, които не са свикнали да вярват в собствените си сили и се отчайват при първото по-сериозно изпитание. Такива хора или са свикнали да получават всичко наготово в живота си, или нямат сила на характера и воля на духа.
Малодушният човек започва да живее в страх, че трудностите ще го следват една след друга и той просто ще стане безучастен наблюдател на собствения си живот.
Затова е по-добре да се справите с това още в началото, ако усетите, че сте от този тип личности.
Трудности винаги ще има. Важното е как реагираме на тях. Ако животът ти поднесе лимони, направи си лимонада, казват хората. Разбира се, не на всичко може да се отговори с шеговита усмивка и стискане на зъби, но е добре, когато волята е по-голяма от страховете ни. Тогава имаме шанс да излезем от битката със самите себе си, да отвоюваме победа над собствените си предразсъдъци. А това със сигурност е пътят към по-щастлив и спокоен живот.
Цветелина Велчева
