Откъде идват сънищата? Това е въпрос, който хората си задават открай време.
Ако древните цивилизации са смятали, че сънищата имат свръхестествен или духовен произход, то днес ние сме по-склонни да ги анализираме спрямо реалността, да търсим смислени връзки между съдържанието в тях и случки, които вече сме преживели.
„Изследвания по темата многократно са намирали силни доказателства в подкрепа на онова, което учените наричат „хипотеза на продължението на сънищата“ – повечето сънища са продължение на онова, което ни се случва в ежедневието - коментира компютърният учен и главен ръководител на новото проучване Алесандро Фогли от университета „Рома Тре“ в Италия. – Оказва се, че всекидневният живот оказва влияние върху сънуването (например неща като тревожност в живота водят до сънища с отрицателен ефект) и обратното (сънищата се отразяват на нашите умения за решаване на проблеми).
Тези психологически теории датират още от 20-и век – от времето на трудовете на Зигмунд Фройд и други, които застъпват твърдението, че скритите послания в нашите сънища могат да бъдат разгадани, ако ги разгледаме в контекста на действителните преживявания на даден човек.
При съвременните анализи на сънищата терапевтите се опитват да помогнат на пациентите да интерпретират своите сънища, като търсят улики, символи и структури, които могат да съответстват на други аспекти от живота на сънуващия. Една от най-добрите системи в това отношение се нарича системата на Хол и Ван де Касъл. Тя кодифицира сънищата по отношение на героите, които се появяват в тях, нещата, които правят и ефекта, които тези действия оказват впоследствие върху тях.
Един от основните проблеми на тази система е, че е нужно изключително много време да прегледаш собственоръчно всички доклади за сънищата и да разпознаеш тези елементи. Ето защо учените, изследващи сънищата, продължават да търсят алгоритми, които да автоматизират тази задача, които да разпознават и анотират съдържанието в сънищата на базата на метода Хол и Ван де Касъл.
В новото изследване Фогли и неговият екип откриват нов начин, по който да направят това. Учените анализират 24 000 сънища от огромна публична база, наречена DreamBank.
„Създадохме инструмент, който автоматично преглежда докладите от сънищата, като операционализира широко използваната скала за анализ на Хол и Ван де Касъл – обясняват изследователите. – Валидирахме ефективността на инструмента спрямо ръчно анотираните доклади на сънищата и проверихме онова, което учените, изучаващи сънищата, наричат „хипотеза на продължителността.“
Инструментът на учените опростява системата на Хол и Ван де Касъл, като прави морфологичен и синтактичен анализ на докладите и се фокусира върху героите, социалните взаимодействия и думите, обвързани с емоции.
„Когато става дума за интерпретиране на сънищата, тези три измерения се смятат за най-важните – пише екипът. – те определят гръбнака на сюжета в съня. Кой е бил в него, какви действия е изпълнил и какви емоции са били изразени.“
Когато сравняват крайния резултат от техния инструмент с ръчно анотираните бележки на докладите на сънищата, написани от експерти, той се оказва адекватен в ¾ от случаите. Разбира се, това не е перфектен резултат, но е наистина обещаващ. Технологични разработки от този тип биха могли да доведат до нови пробиви в изследванията на сънищата.
Учените също така откриват в своите данни доказателства, които подкрепят хипотезата на продължителността, според която сънищата са пряко продължение на онова, което ни се случва в нашето ежедневие. Според тях докладите на сънищата съдържат разнообразни „статистически маркери“, които отразяват онова, което сънуващите най-вероятно са преживели в истинския живот.
Според изследователите благодарение на подходи като техния бихме могли да изразяваме количествено по-лесно важни аспекти от сънищата. Това от своя страна пък ще ни позволи да „създадем технологии, които запълват празнините между истинския живот и сънищата.“
Можете да проучите анализа на учените по-подробно на този сайт.
Самото изследване е публикувано в Royal Society Open Science.
