Вероятно еднаква по слава с Мислителя е „Целувката“ на Роден. Иронично, всъшност целувка между двете фигури няма. Статуята изобразява мига преди целувката. Франческа бива омъжена насила за грозен, но влиятелен човек. Влюбва се в брат му Паоло Красавеца. Съпругът убива и двамата и те стават герои в произведенията на Данте Алегиери, чиито съвременници са. Статуята се е наричала „Франческа да Римини„, но вездесъщите критици я прекръстили на Целувката още при първата си среща с нея. В началото е поставена като малка композиция в ляво долу на Портите на ада. Впоследствие е уголемена и заживява собствен живот, както и много други творби на Роден. Целувката е едновременно изключително еротична и съвсем естетически издържана – двете тела са голи, но никакъв неудобен елемент от голотата им не е видима за наблюдателя. Роден е сътворил шедьовъра си така, че да може да се вижда от всички страни с еднакво чувство – усещаш мига на зараждането на интимността в любовта, но реално не го виждаш, само си мислиш, че го виждаш. Вземете за пример допирът на двете леви боси стъпала на земята, за да усетите това чувство. Цялата композиция е гениална и като замисъл, и като изпълнение. Статуята изглежда жива – бял мрамор с идеално гладка повърхност на фигури в почти естествени размери. Съвършена е.
Има вариации на Целувката като размер и материал дори в самия музей, ето една:
Много важни са „Трите сенки“, които са всъшност една и съща фигура, поставена под различен ъгъл три пъти. Тези Сенки са най-отгоре на Портата, както и веднага срещу нея, но в уголемен размер. Изработката им е реверанс на Роден към Микеланджело, чиито работи е обичал да съзерцава много често в Лувъра. Сенките са тези, на които принадлежи репликата от Дантевия Ад:“Надежда всяка тука оставете“, докато недвусмислено сочат портата по-долу в монумента на Роден. От двете страни на Големите Сенки пък има и бинокли, с които да се разглеждат елементите на Портата подробно и от близо. Винаги са заети.
Сенките ги има и вътре в музея, в различен размер.
Много интересно в музея е представена връзката на Роден с Камий Клодел – една от великите любовни истории на двадесети век. Камий сама по себе си е гениален скулптор. Връзката ѝ с Огюст е подхранваща и унищожаваща творческата ѝ съдба – тя се учи от него, но и се чуства задушена. За много от творбите на Роден се подозира, че са изработени с дейното участие на Камий. Има и многократно награждаван игрален филм от 1988 за живота им заедно, както и един от 2013, който е своеобразно продължение на първия. Повече за любовния триъгълник между Клодел, Роден и съпругата му можете да прочетете тук.
