Много интересна е колекцията глави на Балзак:
Както и специалният бюст на Виктор Юго. Писателят не е искал да позира неподвижно на Роден, за това го поканил в дома си да го наблюдава и да работи. Така Роден гледа Юго докато се храни или спи следобеден сън, докато пуши или пише. После скицира и работи с глина, специално донесена в дома на Юго. Били са интересни дни.“Челото страшно набръчкано, сякаш вулканично, косите в хаос приличащи на бели пламъци, излизащи от черепа му. Това беше олицетворение на съвременния лиризъм, дълбок и бурен“ казва за бюста Пол Гсел в книгата си събрани беседи „Огюст Роден – „Изкуството“. Прочетете за цялата случка повече тук.
Това е скулптурата Бронзовият век (началото на цивилизацията ни), която прави Роден известен след скандал. За тази скулптура той е обвинен, че е използвал отливки от живо тяло – толкова прецизно са изваяни детаилите. Критиците отказвали да повярват, че статуята е плод само на наблюдение от страна на Роден и работа с ръце – никакви отливки не са правени. Огюст доказал правотата си и защитил начина си на работа. Това го изстреляло към славата и засипало ателието му с поръчки. Статуята наистина е много впечатляваща отблизо. В началото в лявата ръка на фигурата е имало копие, но Роден размислил и го махнал – не искал началото на цивилизацията да е обременено с оръжия.
Освен гениален скулптор, Роден е истински мислител и естет. Интересувал се е от литература, изкуство, философия. Казвал е, че: „Ако религията не съществуваше, аз бих почуствал нуждата да я създам“. Има една знакова скулптура от края на творческия си период, която първоначално нарекъл „Ковчегът на завета“, а по-късно „Катедралата“. Това са две десни ръце на двама различни индивида. Наистина, посланието е завладяващо – с ръцете си творим съдбата си, с тях се молим, в тях лежи изпълнението на договора ни с Бога. Празното пространство между двете ръце създава атмосфера на храм. Повечето произведения на Роден са от глина, която той наслагва, вместо да отнема или оформя от едно голямо парче. Катедралата обаче е издялана от камък. По нея все още личат следите от инструментите на скулптора, двете десни ръце вероятно нарочно са оставени несъвършени и някак незавършени. Тук можете да разгледате скулптурата отблизо с интерактивната онлайн лупа. Роден е обожавал да твори ръце. Негови произведения са изложени и изучавани дълги години като макети в Медицинския Университет на Париж – толкова точно и реалистично са пресъздадени.
„Мислителят“ на Роден е вероятно една от най-известните статуи в света изобщо. В началото е сравнително малка фигура наречена „Поетът“, изобразяваща Данте Алегиери и поставена в монумента на Роден „Портите на ада“. Целият монумент е вдъхновен от „Божествена комедия“ на Данте и се намира в градината на музея Роден. Мислителят се вижда под трите фигури, наречени „Сенките“ на горната рамка (за тях – малко по-надолу в пътеписа). Портите на ада са и най-обемистия труд на Роден. Пред Портите има пейки, много хора си купуват билети само за градината и идват в музея, за да ги разглеждат, разучават, пре-рисуват и разсъждават над това изключително творение.
Мислителят заживява обаче и собствен живот. Той пораства или се смалява, в зависимост от това къде ще бъде изложен. Има го на няколко места в света, вкл. пред Пантеона, както и над гроба на Роден (по негово желание). Има го гумен, метален и на магнит в сувенирния магазин на музея. Мислителят е гол, физически здрав и обзет от дълбокомислие, което всеки тълкува по своему. Забележете идеалните пропорции и физическото спокойствие на фигурата, независимо от крайно неудобната поза – десен лакът върху средата на ляво бедро, устни до кокалчетата на горната страна на дланта, лява ръка от китка почти до лакът на ляво коляно и по продължение по лево бедро. Опитайте се да копирате точно постановката на ръцете и тялото на Мислителя и ще установите колко трудно и неудобно е да направите това или да задържите позата задълго. За Мислителят позата очевидно е лесното нещо. Трудно е това, което изживява докато мисли.
