3. Абсентът е халюциноген
Наричан още „зелената фея”, абсентът - анасонов алкохол, примесен с билки - дълги години е имал славата на наркотик, водещ до лудост. Легендата е интересна, но, изглежда, невярна.
До началото на 19. век абсентът бил разпространен най-вече сред европейската аристокрация. С масовото производство обаче напитката станала далеч по-достъпна и популярна. Стигнало се дотам, че след като през 70-те години на 19. век винопроизводството претърпяло няколко болезнено некачествени реколти, абсентът се наложил като най-разпространения алкохол във Франция, измествайки виното.
Това не се харесало на винопроизводителите и те завихрили истинска клеветническа кампания срещу абсента. Твърдяло се, че напитката има наркотични свойства, че води до халюцинации и антисоциално поведение. За допълнителна тежест абсентът се асоциирал с упадъчни бохеми и творци - Бодлер, Ван Гог, Оскар Уайлд и Тулуз-Лотрек. Наркотичният ефект се приписвал на една от неговите съставки – пелинов екстракт, съдържащ химическото съединение туйон. До началото на Първата световна война напитката била забранена по целия свят.
Забраната паднала едва към края на миналия век и абсентът отново намерил път към масите и чашите. Останало единствено ограничението нивото на туйон да не преминава определени граници. Все още няма яснота какъв точно е ефектът на туйона, но и няма данни той да е халюциноген.
4. Менделеев и водката
През 1864 г. Дмитрий Менделеев пише дисертацията си „За смесването на спирт с вода“. Оттам тръгва митът, че великият учен е създал руския стандарт, според който във водката трябва да има 40% съдържание на алкохол. Звучи романтично – геният на периодичната таблица дава още един ценен дар за човечеството – истинската водка.
Уви, както повечето романтични истории, и тази е измислица. Това, което великият учен прави, е, че установява: при разтвор с концентрация на спирта 46% чистият спирт и водата се разтварят най-пълно един в друг и това е оптималната им смес с най-ниско тегло. Химикът не споменава никъде думата водка.
Държавният стандарт за 40-градусовата руска водка е въведен през 1896 г. и е резултат от работата на… чиновници. Те закръглили градусите, които дотогава варирали между 38º и 47º, за да си улеснят смятането на акциза.
