Митът за перфектното общество
Днес живеем в интересни времена. Хората са свободни да изразяват себе си (в повечето случаи и на повечето места), технологиите напредват страшно бързо, с което определят начина ни живот и правят тяхната употреба абсолютна необходимост. Някои индивиди се борят за демокрация, други я разбират като синоним на свободията. Всичко това предопределя за един нов модел на обществено поведение и разглеждане на индивида като част от едно такова общество. Изразяването на идеи, може да доведе до революции, бунтове или поне да създаде трусове и вълнения в подобно общество. Разпространението на новини със светлинна скорост (част от тях фалшиви или променени) и способността постоянно да сме в контакт едни с други, само затвърждава формирането на общности и поддържа живота в тях.
Доколко зависи една общност от индивида и индивидуализма?
Може ли обществото да се саморегулира?
Какво е перфектното общество?
Това са три интересни въпроса, които днес в бурните събития, съпътстващи нашето ежедневие, са особено актуални.
ОЩЕ ОТ #хора
Феноменът на синергията се характеризира с това, че общите усилия водят до по - голям резултат, отколкото индивидуалното такова. Разказът за синовете на Кубрат* и поговорки от типа на “Сговорна дружина планина повдига” неслучайно се предават толкова дълго през поколенията.
Синергията не е нещо, свързано само с хората. Напротив, тя се наблюдава навсякъде в природата. Питали ли сте се как птиците успяват да прелетят толкова далече и защо винаги летят в ята ? Отговорът е, че по този начин преодоляват съпротивлението на въздуха. Ако птица лети сама, то тя надали ще прелети същата дължина, ако не е в ято. Групата от тези същества винаги заема аеродинамична форма, така че тези най - накрая не усещат почти никакво натоварване, за разлика от водачите. Когато тези водачи се изморят, следва смяна с отпочинали членове на формата. Така при постоянни смени, птиците запазват сили и летят надалеч.
Снимка: Sergey Uryadnikov / Shutterstock
Подобна екипна работа се наблюдава при някои риби, които, плувайки самостоятелно, са беззащитни. Групирани по специален начин, те се съхраняват, създавайки впечатление, че всъщност са едно по - голямо животно. Ето колко е важна работата в екип.
Снимка: RaulRuiz / Shutterstock
Защо обаче на хората им е трудно да работят заедно ? Изначално хората са леки егоисти. Това ни е заложено още от еволюцията, където най - важното нещо е продължаването на рода и оцеляването на собствените гени. С други думи ние бихме направили повече за нас самите, да се защитим или устроим (както и за близките ни, с които споделяме общи гени), отколкото за останалите. Това чувство на егоизъм с течение на времето и на условията на живот е претърпяло промени, но все пак се е запазило и до днес, а при някои от нас то е много по - силно изразено. Затова не всеки е годен или се чувства достатъчно добре да се кооперира с другите. Замислете се колко сте готови да се раздадете в екип от непознати от една страна, и в семейна среда от друга.
Разликите в характерите също са определящ фактор за това дали си повече индивидуалист или си отдаден на синергията. Личностни характеристики, формирани от заобикалящата те среда, като гордост и инат играят важна роля при формирането на успешен колектив.
Саморегулацията - мит или реалностКой регулира един колектив или едно общество. За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме обществото като система. Тази система може да бъде йерархична, може да бъде и плоска. Разликата между двете е, че в едната има нива и формалност. Тези нива не бива да се смесват, защото това ще доведе до конфликт в йерархията и циклично прехвърляне на отговорност от едно ниво на друго, без ясно изразен край.
При плоската система няма нива, няма и конфликти. Там системата не се регулира от нещо конкретно, а реагира като един индивид на външни влияния. Най - често това става естествено и е ефективно, само когато всички членове се чувстват еднакво заплашени или засегнати от наложеното външно влияние.
Ако се върнем на примера с птиците, ако една птица откаже да поеме отговорността си в ятото, тя бива отхвърлена от него, а сама няма как да оцелее. Същото важи и за всяка риба, участваща в група.
Естествените природни колективи обикновено са плоски със споделена отговорност, докато изкуствено създадените екипи от хората най - често имат определена йерархия, дори и формалността в екипите да не е стриктна. Йерархични са защото при изкуствено създадена система, трудно ще се създаде еднакво отношение на принадлежност към колектива на всеки индивид, както и трудно ще се пресъздаде онова общо чувство, което обединява всички към една обща цел. За това трябва да има някой на по - високо ниво, да взима по - важните решения, иначе се създава групова безотговорност (справка множество модерни фирмени структури).
Едно интересно изключение е управляването на дадена държава след избори. Това е прекрасен пример за смесване на нивата и води до постоянно недоволство и от двете страни. Народът, избрал своите управляващи, смята че е суверен, след като те работят за него, докато политиците реално се чувстват... управляващи. Налагането на подобни термини, създава това усещане за преплитане на нивата. Реално политиците са просто работници с определена длъжностна характеристика и не управляват, а взимат решения, спрямо правата, които са им дадени.
Шамарът на Гаус за перфектните обществаЕволюцията е процес, при който се наблюдават промени през поколенията на генетично ниво. Тези с положително влияние биват запазени и подсилени, а негативните отстранявани. Ние рядко обръщаме внимание на негативните, просто защото не носят стойност, но реално са много повече (иначе еволюцията щеше да е доста по - бърза).
Обществото е подобно нещо. Съвкупност от индивиди, добри и подходящи за дадено общество, и такива, на които мястото там изглежда неподходящо. Може ли обществото да еволюира и да отстрани проблемните индивиди ? Ще отговоря с контра въпрос - еволюцията успяла ли е да се научи да премахва негативните промени. И двете са въпрос на шанс и статистическа вероятност. На теория има вероятност всички промени да са положителни, или всички членове на обществото да са подходящи, но на практика, колкото по - голямо е то, толкова по - трудно ще се случи.
Ако вземем един футболен отбор, то за определени поколения, можем да кажем, че ще му донесат големи успехи и ще доминират. По - вероятно е обаче в повечето време отборът да редува успехи и поражения, защото това показва статистиката.
Всичко изброено е въз основа на Гаусовото статистическо разпределение*, където всичко е в златната среда.
Затова не очаквайте перфектно общество. Знайте, че винаги ще има камък, който не си пасва на мястото. Понякога това може да сте дори вие. Тогава ви е време за промяна. Било то личностна или обществена.
Автор: Иван Григоров
Синергия Гаусово разпределение
Източници: Наука в душата от Ричард Докинс