Имало едно време един много възрастен фермер, който обработвал едно и също поле в продължение на много години. Случило се конят му да избяга.
Когато съседите чули лошите новини, те решили да посетят стария мъж и да покажат съпричастност.
"Какъв лош късмет!" – казали всички в унисон, показвайки съчувствие към фермера.
"Може би" – отвърнал възрастният мъж.
На следващата сутрин избягалият кон се завърнал, водейки със себе си още три диви коня.
"Какъв късмет те сполетя! Бедата се превърна в сполука!" – удивили се съседите на благополучието и добрия късмет на възрастния мъж.
"Може би" – казал само фермерът.
С настъпването на новия ден синът му се опитал да язди един от неопитомените коне, но бил изхвърлен на земята от съпротивляващото се животно и си счупил крака. Съседите отново дошли, за да покажат съпричастност към страданието на възрастния мъж.
"Какво нещастие! Сега синът ти няма да може да ти помага с работата на полето. Как тогава ще обработиш земята и каква храна ще ти остане за зимата?" – започнали да се вайкат съседите.
Единственият отговор на фермера били думите – "Може би."
Още един ден отминал, а новото утро довело със себе си група официални представители на войската, които набирали нови кадри за армията. Виждайки, че кракът на сина на фермера е счупен, те решили да го подминат.
Съседите, вече запознати с историята на възрастния мъж, отново го поздравили за необикновения късмет, благодарение на който той е успял да запази сина си.
"Може би" – казал само фермерът.
