„Усмихвай се, бъди любезен с всички, не се вълнувай, когато те докачат, давай вид, че си богат, силен и нямаш неспокоен сън. Това е много важно. У нас, в България, само поповете, владиците и банкерите знаят тези правила. Бъди и предпазлив, когато те ласкаят, и засмян, когато те ругаят”, казва Атанас Буров.
Буров се смята за капиталистическа икона на своето време. Останал е в историята като „банкера Буров”, а всъщност е бил повече политик, идеолог и философ, отколкото предприемач. Наследява богатството от баща си Димитър, семейните фирми са били по-скоро управлявани и доведени до просперитет от брат му Иван, докато Атанас е бил депутат и министър в четири правителства. Въпреки това той остава в съзнанието на нацията и достига почти култов статус.
Едно от нещата, което най-много се набива на очи от живота на Буров е, че е бил изключителен патриот. Това е характерно за всички български капиталисти от онова време. Те са вярвали, че парите не са просто самоцел и средство за постигане на власт над други хора, а че със собственото си богатство се грижат за процъфтяването на родината си. Затова и са дарявали огромни количества от състоянията си за благотворителност, рядко са били засегнати от пороците на днешните новобогаташи. Атанас Буров споделя тази патриотично-консервативна философия, която толкова много липсва на съвременното ни общество. Тя е и причината да се включи толкова активно в политиката – за да служи на родината си.
Буров обаче не си прави никакви илюзии – нито по отношение на народа си, нито по отношение на властта. Макар да обича България, е наясно с всичките пороци на българите. Негови са думите, че нацията ни никога няма да успее, ако не се отърве от най-долното си качество – да не си плаща и да се опитва винаги да мине метър.
Следват още силни прозрения на Буров.
„За всеки здравомислещ човек е ясно, че преди да делиш богатството, трябва да го създадеш.“
„Няма по-страшно бедствие за нацията от безработицата. Тя води до всички пороци и грешки. До глада, до болестите, до пороците, до кражбите, до насилията, до проституцията. Престъпник е този държавник, който допуска безработица.”
„Голямата задача на едно управление е да се създадат начини, чрез които могат да се натрупат повече блага, повече богатства, за да може да се увеличи общото, а оттам и частното богатство.“
„Едно производство засилено изисква като условие предварително едно работничество издигнато, едно работничество обезпечено материално, издигнато културно, което да чувства интереса, който има самото, да запази и засили производството.“
„Ние, обществениците, спим, когато трябва трескаво да работим, прекарваме в удоволствия, когато трябва да носим мъчителния кръст на политиката.“
„Над отделните класови интереси, над отделните политически амбиции стоят големите интереси на българската държава.“
„Трябва да възпитаме децата на България в свещена омраза против лъжата и безчестието. Само върху тази здрава основа ще изградим бъдещето на България.“
„Парите покваряват дребния човек и извисяват големия. Те не развалят човека. Парата дава сила и кураж. Развалят само слабоватия, хилав човек, със слаб морал.”
„Всяко удоволствие се заплаща. И колкото по-честно плащаш, повече ще те търсят за партньор. Така е и в търговията.”
„Защото мъж без жена пет пари не струва. Мъжът е жалък като вдовец и самотник. Жената го крепи и го поддържа. Без жена светът би пропаднал. Ето защо, аз съм щастлив, че е жива и здрава жена ми.”
„Пазарът е равенство за всички. Там няма права, няма привилегии. Там има един закон, законът на високото качество.”
„Аз не се боя от голтаци. Дадеш му шепа злато и го купуваш. Той се продава, но богатият не се купува, не се продава. Той сам те купува. И те продава.”
„Търговията е преди всичко психология и прозорливост. Тя не търпи наивници, глупаци и хора, които „я карат през пръсти". Затова тя се предава по наследство.”
