Или пък няма да е така. Един ден, когато имам син, ще направя всичко на обратно. Още когато стане на три, ще му казвам: "Не се дръж като идиот, Владик, мисли за своето бъдеще! Учи математика, Владик, или цял живот ще бъдеш оператор в кол-център. Искаш хуманитарна специалност? Пълни глупости!".

Когато стане на 30, този потен, оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки по лицето си, ще дойде при мен, и ще ми каже: "Мамо! На 30 съм. Работя в "Гугъл". По 20 часа на ден, мамо. Нямам семейство. Какво си си мислила, когато ми казваше, че престижната работа ще ми донесе щастие? Каква беше целта ти, когато караше да уча математика?"

А аз ще отговоря: "Скъпи, аз само исках да имаш добро образование! Исках пред теб да се открият всякакви възможности". А той ще отвърне: "А за какво щяха да са ми тези възможности, като съм нещастен, мамо? Минавам край клоуните в мола и им завиждам. Защото те са щастливи, мамо! Можех да бъда на тяхното място, можех да съм щастлив като тях, но ти ми провали живота" — и ще си потърка с палец очилата. Аз ще се изправя, ще го погледна внимателно  и ще му кажа: "Ето какво. На света има два типа хора. Едните живеят, а другите все се оплакват. Ако не разбираш това, значи си идиот".

Той ще каже "Ох!" и ще припадне. За психотерапия ще са нужни около пет години...

***