Надеждата е емоция, характеризираща се с положителни чувства за непосредственото или дългосрочното бъдеще. Тя често е свързана с висока мотивация, оптимизъм и общо повишено настроение. Установено е, че постигането на цели е свързано с положителни емоции, докато блокирането на целите е свързано с отрицателни емоции. Въпреки това трябва да помним, че съществуват изключения.
Хората с високи нива на надежда не реагират по същия начин на препятствията по пътя си като тези с ниски нива на надежда. Те виждат бариерите като предизвикателства за преодоляване и мислят усилено, за да планират алтернативен път към своите стремежи. Силната надежда е свързана с редица полезни конструкции, включващи академични постижения и по-ниски нива на депресивност. Междувременно ниските нива на надежда са свързани с отрицателни резултати, включително намаляване на благосъстоянието.
Инструментариум за измерване на надеждата
Изследователите са разработили инструменти за измерване, които оценяват нивата на надеждата, както и мислите, възникващи при развитие на ситуацията. Но какви са целите на тези оценки?
Снайдер (може би първият, който подробно се занимава с въпросите на надеждата) предлага няколко начина на използването им, включително прогнозиране на резултатите от извадката и осигуряване на допълнителна подкрепа за тези, които нямат надежда (например в образователна среда, където надеждата е определена като прогнозиране на постиженията).
Психолозите вярват, че надеждата може би е най-важното чувство, състояние или емоция, които едно човешко същество може да изпитва. Изследванията показват, че надеждата е ключът към добро здраве, най-добрият предвестник на смисленото съществуване и показател за академични и атлетически постижения.
Изследване, ръководено от Антъни Скиоли (професор по психология в Кийън Стейт Колидж в Ню Хемпшир и автор на "Силата на надеждата") показва, че надеждата е умение, което можете да се придобие. Тя е активна — можете да я култивирате и подхранвате.
Психология на надеждата
Докато теоретици, психиатри и лекари изтъкват надеждата като основен агент на изцелението повече от четири десетилетия, тя не става популярен предмет на психологическо изследване до 90-те години, когато Снайдер публикува "Психологията на надеждата". Той я определя като "мотивационна конструкция", която позволява на хората да вярват в положителните резултати, да се замислят за цели, да разработват стратегии и да се съберат мотивите за тяхното прилагане.
Според него хората с "ниски нива на надежда“ имат двусмислени цели и работят с тях една по една, докато хората с "високи нива на надежда" често преследват пет или шест ясни цели едновременно. Надяващите се хора предпочитат да преследват целите си и намирането на алтернативни пътища, при поява на препятствия. Оказва се, че слабата надежда изключва подобна целенасоченост.
Други изтъкнати изследователи също твърдят, че надеждата е от съществено значение за положителното развитие на индивида с напредване на възрастта. Тяхната работа показва, че хората с надежда имат по-голямо самочувствие, грижат се по-добре за физическото си състояние и по-лесно се справят с болката. Хората със силна надежда разполагат и с друга "социална полза", защото използват начин на мислене, насочен от личността към групата и помагат на другите да успеят. Очертавайки резултатите от едно изследване, в което потиснати възрастни хора се научават да мислят с надежда, Снайдер каза: "Когато развиха повече надежда, те станаха по-благодарни и се повиши вероятността да изпитат радост. Те се научиха да акцентират върху позитивите и да се смеят, както на себе си, така и на другите. - Ако не сте се научили как да се смеете на себе си - заключва той - вие сте пропуснали най-голямата шега от всички!“
Нова "Теория на надеждата"
След шест години усилена работа над скалата за надеждата Скиоли разширява традиционния психологически подход към надеждата. Неговата теория улавя сложността на надеждата с нейните корени в "по-дълбоката" част на личността, основата й във взаимоотношенията и нейното духовно ядро. Надеждата, с която се занимава Скиоли, не се отнася до малки желания, а за големи мечти. Надеждата поддържа вашите интимни връзки, дава на живота цел и значение, и определя вашите перспективи за оцеляване и здраве. Теорията му има силно духовно (и трансперсонално) измерение. Тя е свързана с добродетели като търпение, благодарност, милосърдие и вяра. "Вярата е градивен елемент на надеждата", казва той. Преди всичко, тя се основава на взаимоотношения, на съвместна връзка с хората, както и на повече мощ, различаваща се от оптимизма, който е свързан със самочувствието. Надеждата се различава от отричането на реалността и избягването на истината, които стесняват полето на фокус.
Ключът към здравословната вътрешна среда
"На физиологично ниво, надеждата може да помогне да се постигне баланс на симпатиковата и парасимпатиковата активност, като същевременно се осигурят подходящи нива на невротрансмитери, хормони, лимфоцити и други критични за здравето вещества. Също толкова важно е, че надеждата може да позволи на индивида да поддържа тази здрава "вътрешна среда" при наличието на огромни несгоди."
Здравият разум казва, а изследванията доказват, че намирането на отворена и "вечна" перспектива намалява въздействието както на ежедневния стрес, така и на големите екзистенциални предизвикателства. Тя носи светлина във времена на мрак и несигурност. Ако имате надежда, вие ще бъдете подкрепени отвътре от вашите вярвания и ценности, а отвън — от грижовна мрежа от близки (които самите вие сте подкрепяли в миналото). И двете системи за подкрепа ви защитават при настъпване на усложнения в живота, включително и сериозни заболявания. Но широката представа на Скиоли за този ценен ресурс и сложната емоция напомня, че не можете да разчитате на надежда само във време на предизвикателства. Напротив, трябва да имате система от вярвания, която ви дава "надежда за всеки сезон" от живота.
