Цял ден ми се върти из мислите този цитат на Карл Роджърс:

“Когато другият човек страда, е объркан, притеснен, тревожен, отчужден, ужасен; Когато се съмнявате в собствената си стойност, не сте сигурни в самоличността си, тогава се изисква разбиране. Нежната и чувствителна компания на емпатичната поза осигурява просветление и изцеление. В такива ситуации дълбокото разбиране е най-ценният дар, който може да бъде даден на друг.”

Емпатията е вътрешна прегръдка. Усещане, че някой те стига във дълбините ти.

Както казва Габор Мате, травмата не идва от това, което се е случило, а от самотното му преживяване.

Самият факт, че някой те усеща дълбоко, прави болката по-малко страшна.

Това е едно от нещата, през които психотерапията лекува - споделено пътуване по тресавищата на болката.

Чувството, че не си сам в болката лекува отвътре.

Има някой.

Понякога, за да повярваш в себе си, е нужно някой друг да те върне отразен. Да повярват в теб, за да повярваш във себе си.

Една друга мисъл на Роджърс идва в мислите ми – “Човек може да се промени едва когато приеме себе си.”

Приемането е изходната гара на едно дълго пътуване.

Понякога вътре в себе си сме смилащо критични. До краен предел се ръфаме вътрешно.

И отново емпатията може да ни научи да си състрадаваме. Понякога за първи път хищният перфекционизъм започва да се разпада като надуваем замък.

Ето ме тук сега в моята несъвършена ситуация. И това да е несъвършено не е страшно. Понякога перфекционизмът е все едно да поливаш цвете с оцет и да очакваш да цъфти.

Състраданието към себе си прави промяната възможна.

Сякаш нежно да прошепнем във себе си - тук съм за себе си във тази житейска гара. Да се свържем със автентичната си природа. Истинската ни природа е любов. С времето душата ни се надрасква, но ако вземем една гумичка, можем отново да видим диамантните си природи.

Вярвам в лечебната сила на емпатията. Вярвам, че зад океаните от болка има нови континенти, които чакат своя Колумб.

Земи, които сънуват както черешите през зимата сънуват своето пролетно избухване. Ако за миг мога да чуя гласа на тези нови континенти, той шепне: приеми се тук и сега такъв какъвто си - с всичките си светлини и сенки. Ще случим промяната със състрадание и смели стъпки. А песента на тези нови територии е вълшебна. Нея не мога да сложа в думи...

Автор: Диляна Велева - психолог-консултант с над 19-годишен опит. Телефон за връзка - 0895494466.