Знаете ли с какво се храни

старата жена?

Не с кисело мляко и хляб

- а с по някоя добра дума,

със смях на млади хора

около масата,

със дишането на заспало дете.

На старата жена й е топло,

ако изплете на някого

я шал, я шарени ръкавички;

тя се разплаква,

ако получи нечакан дар:

бегла целувка,

чаша чай,

когато е болна и самичка.

Старата жена е щастлива,

ако може да пере, да готви,

да мушне за празника в нечий джоб

няколко левчета жалки.

Старата...

Но не си ли ти това,

подир много години -

а всъщност след малко -

ето, децата са по-високи от теб,

ето - бял косъм в косите ти...

А накрая всеки заплаква

на майка си

със сълзите...

(Станка Пенчева)

Станка Михайлова Пенчева (1929 - 2014) е българска поетеса, отличена с редица награди, автор на богато поетическо и публицистично наследство.