Растейки, маскираме емоциите си все по-умело. Усещаме, че нашето уязвимо „аз“ не е добре прието в суровия свят и свикваме да замитаме чувствата под черджето. Но купчината се трупа. Започваме да реагираме необяснимо на най-обикновени неща. Разплакваме се тук, избухваме там, нещо изцежда всичките ни сили.

Клиничната психоложка д-р Ейми Мартинес използва тази метафора в работата с клиентите си, за да подчертае колко е важно от време на време да обръщаме внимание и да сондираме емоциите си.

Когато избухнем срещу някого за някаква дреболия, това има малко общо с думите или действията на другия и много общо – с чувства, трупани с години, с които не сме съумели да се справим, допълва картината Лена Дикен, доктор по психология и психотерапевтичен асистент.

Човек има нужда да сондира себе си, за да осъзнае собствените си нужди – което му помага да ги посрещне.

Ребека Рей, клинична психоложка, писателка и основателка на програмата Happi Habits, предлага един добър начин да осъзнаем къде се намираме с оглед на вътрешните си цели и ценности.

Представете си, че сте на 80 години и на рождения си ден решавате да направите равносметка на живота си.

На кое ще искате да кажете, че сте отделили най-много внимание?

Какво ще искате да кажете, че сте правили с времето си?

С когото искате да сте прекарвали това време?

Рей също предлага да си представите как най-близкия ви човек чете хвалебствено слово за вас след смъртта ви. Какво искате да каже за вас? Какво искате да каже за това, което защитавахте? Как искате да ви опише?

След това помислете дали живеете по начин, който е в съответствие с отговорите ви. Ако не, помислете какво бихте могли да промените.

Мартинес препоръчва да се питаме: „Какво чувствам в момента?“

 

Понякога не знаем, затова можем да започнем с местоположението на усещането. Например, може би чувствате нещо в стомаха, гърдите или главата. Опишете чувството, което изпитвате: например тежест, напрежение, треперене. След това се запитайте: „Кога съм се чувствал/а така преди?“

Дикен предлага да сондираме със следните въпроси:

Кои са нещата, които ме вдъхновяват, запалват и развълнуват?“

Кога се чувствам най-добре?

Как предпочитам да прекарвам свободното си време?

Изразявам ли ясно и с думи своите желания и нужди?

Работя ли работа, което е смислена за мен?
Чувствам ли се уверен/а, чут/а и разбрана във връзките си?

Задаването на тези сондиращи въпроси помага да разберем по-добре себе си и да си изградим смислен живот според нашите собствени критерии. Ключът е да подходим с любопитство и състрадание към себе си, без да съдим или да имаме безумно високи очаквания, казва Рей.

Зачитайте всяко чувство, което излезе на повърхността. Чуйте какво ви тревожи и какво ви радва. Чуйте от какво се нуждаете, физически, емоционално, умствено и духовно. Редовно проверявайте дали живеете според вашите собствени ценности – и дали тези ценности все още са значими за вас. Защото това може да се промени. Вие можете да се промените.
Ето защо е толкова важно да отделяте време за подобен тип размисли и да се връщате към тези въпроси – или други подобни въпроси – и да слушате. Както казва Дикен, вашият вътрешен глас и интуиция ще стават толкова по-ясни, колкото повече се вслушвате в тях.

Източник: PsychCentral.com