„Не виждаш ли? Тя още вярва в чудеса.
Сънува феи. (А и те сънуват нея.)
Живее сам-сама във своя свят.
А в другия, Големия, не смее...
Разказва приказки на тъжните звезди.
И чува как цветята си говорят.
Понякога е гълъб. И лети
над смешно малките сърдити хора.
Не виждаш ли... тя има сетива,
различни от на другите човеци.
И с тях улавя цялата тъга
и всичките усмивки на планетата.
Така различна е, че ще боли
ако объркаш нещо и се влюбиш.
Но пък... момиче-приказка е.
А нали
на приказките краят им е хубав..."
Радосвета Аврамова (Caribiana)
