За повечето хора купуването на подаръци е доста стресиращо начинание. Някои изпитват ужас само при мисълта за изморителната обиколка в препълнения с хора и шумотевица мол, за други най-сложната задача е какво да изберат, а трети се разстройват заради забавянето на доставка или пък извънредния, непланиран разход от личния бюджет, който се налага да направят.

Какъв тогава е смисълът от цялата тази история с подаръците? Не е ли по-добре празникът просто да се отбележи с приятното прекарване заедно със семейството и приятелите? И не е ли по-лесно всеки да си харчи парите за купуване на това, което иска?

Размяната на подаръци изглежда разточителна и непрактична дейност. Но както показват изследванията в социалните науки, плюсовете и минусите на този процес изобщо не са това, което изглеждат.

Пръстенът Кула
Антропологът Бронислав Малиновски описва любопитна традиция на местната племенна общност "massim", която опознава по време на теренна работа в Папуа Нова Гвинея. Тя  поддържа сложна церемониална система за размяна на подаръци от огърлици и ленти за ръце. Всеки подарък първо се предава от човек на човек, а след това се транспортира между островите в кръг, известен като "пръстенът Кула".

Тези артефакти нямат нито практическа, нито търговска стойност. Те са строго забранени за продажба. И тъй като предметите непрекъснато се местят от място на място, собствениците рядко успяват да ги поносят поне за известно време. Още по-странно е, че за да направят размяната, представители на общността често извършват пътувания с разнебитени канута, рискувайки живота си в коварните води на Тихия океан.

Едва ли можем да наречем всичко това ефективно използване на време и ресурси. Но антрополозите смятат, че ритуалът Кула насърчава развитието на човешките връзки.

Поотделно тези подаръци не са напълно безплатни, те се изпращат с очакване на бъдещо завръщане. Но като цяло те са необходими за създаване на цикъл на взаимна отговорност, който води до мрежа от взаимоотношения, която обхваща цялата общност, казват те.

Ефектът на подаръка
Подобни обмени съществуват в различни общества по света. В много части на Азия подаръците са неразделна част от корпоративната култура. Както при местното папуско племе тези символични подаръци улесняват бизнес отношенията.

В голяма част от западния свят един от най-познатите контексти е обичаят да се разменят подаръци за празниците. Погледнато през призмата на студената логика, тази практика изглежда разточителна. Човек трябва да плаща за чужди неща. При това в някои случаи става дума за подаръци, които никога не се използват. От гледна точка на абсолютната прагматичност, ако никой не подарява никому нищо, тогава всеки ще има възможност да влага парите и време в съответствие със собствените си нужди и желания.

Въпреки това психологическите изследвания казват, че е по-добре да харчите пари за другите, отколкото за себе си. Например, невролозите са открили, че мозъкът реагира "по-ярко", когато  даваме, а не получаваме подаръци. И радостта от даването трае по-дълго от мимолетното удоволствие от получаването.

Разменяйки подаръци, ние удвояваме чувството на благодарност. Освен това, тъй като семействата и приятелите обикновено познават вкусовете, предпочитанията и нуждите на другия, има вероятност повечето хора все пак да получат това, което искат, при това, сближавайки се още повече.

Заплитането на  мрежата от връзки
Ритуалната размяна на дарове става не само вътре в семействата, но и между тях - например, на рождени дни, сватби или на партита за бъдещи майки. Очаква се на такива празници гостите да идват с подаръци, често много скъпи. Специално внимание се обръща на стойността на тези подаръци и получателите се опитват да върнат подарък с подобна стойност в бъдеще.

Този процес изпълнява няколко функции. От една страна, това е материална подкрепа за собствениците през сложни преходни периоди, като например създаването на ново семейство. Гостите сякаш инвестират във фонд, който могат да използват, когато му дойде времето. Освен това подаръците спомагат за издигане на символичния статус както на дарителя, така и на получателя, който може да организира пищна церемония, частично или изцяло за сметка на гостите. И най-важното е, че тези обмени на подаръци помагат за създаването на мрежа от ритуални връзки между семействата.

Подобна е практиката и в политиката: когато дипломати или държавни ръководители посещават чужда държава, е обичайно да се разменят подаръци. Френските служители често дават бутилки вино, а италианските лидери обикновено подаряват модерни вратовръзки.

Дипломатическите подаръци могат да бъдат и по-необичайни. По повод визитата на президента Ричард Никсън в Китай през 1972 г., Мао Дзъдун изпратил две гигантски мечки панди за Вашингтонския национален зоопарк. А правителството на САЩ от своя страна дарило на Китай два бизона.

В много ритуални традиции подаръците играят централна роля. За членовете на папуаското племе massim да замените огърлица от раковини за лента за ръка не е същото като да замените картофи за риба. А да дадете подарък за рожден ден е като да плащате на касата покупките от магазина за хранителни стоки.

Това говори за по-общо правило в церемониалните действия: те не са това, което изглеждат. За разлика от обикновеното поведение, ритуалните действия не са утилитарни. Но именно липсата на очевидна полезност ги прави специални.

Източник: Мениджър Нюз