3. Възходът на сътрудничеството
Много хора разбраха, че няма смисъл да продължават сами. Много хора се пробуждат от болния манталитет „всеки за себе си“.
Спрете, направете крачка назад и помислете. Не е ли абсурдно, че ние, 7 милиарда от нас, живеещи на следващата планета, сме се отдалечили толкова един от друг?
Какъв е смисълът да обръщаш гръб на хилядите, дори милионите, хора с които живеете в един и същи град. Всеки път, когато това ми мине през ума, ме обзема тъга.
За щастие, нещата се променят. Споделянето и икономиката на сътрудничеството започват все повече да се прилагат на практика и това сочи в нова посока. Посоката на сътрудничство, споделяне, взаимопомощ, заедност.
Красиво е да го наблюдаваш. Трогва ме.
4. Най-накрая разбираме какво е интернет
С интернет светът се отваря, бариерите падат, разделението свършва, заедността започва, сътрудничеството експлодира, и се проявава взаимопомощта. Някои народи постигнаха истински революции, използвайки интернет като катализатор. Тук в Бразилия, едва започваме да използваме по-добре този удивителен инструмент.
Интернет сваля масовия контрол. Големите медийни групи, които контролираха новините до момента според това какво послание ги устройва и как им се ще да го възприемем, вече не са единолични собственици на информацията. Ти търсиш това, което искаш. Свързваш се с когото искаш. Изследваш, каквото те интересува. В епохата на интернет обикновените хора вече не са безмълвни. Анонимните биват признати. Светът се събира. И системата може да се срине.
