Любовта към детето на възраст 3 до 6 години означава да бъдат насърчавани в него самостоятелни действия в подкрепа на инициативността му. Тя се състои в признаването на правото му на интелектуална любознателност и творчество. Ако родителите по време на този период не позволяват на детето да действа независимо и да се изявява, прекалено наказвани в отговор на техните нужди, децата ще развият чувство за вина.
И тогава, в зряла възраст, като тези деца са пораснали, те са лишени от мотивация и решимост да си поставят реалистични цели и да ги постигат. Освен това постоянното чувство за вина може да предизвика пасивност, импотентност или фригидност, както и психопатично поведение.
В децата в училищна възраст родителите трябва да сформират старание. Ако през този период майките и бащите се съмняват в способностите на детето и сравняват нивото му на представяне спрямо връстниците му, това може да обезкуражи момчето или момичето, може да формира в него чувство за малоценност, което впоследствие унищожава вярата в собствената му сили - да функционира ефективно и да съществува като човек в света.
Ако децата възприемат постиженията в училище и работата като единствен критерий, по който да съдят собствените си качества, когато пораснат в живота те може да станат "работна сила" в установената обществено-ролева йерархия.
Предлагам да подадем ръка за помощ на вътрешното си дете и да му помогнем да порасне. За да го сторим, трябва да намерим снимка на нас самите като дете или просто да си представим едно дете, което живее във вас. На колко години е то? Как изглежда? Какво си мисли? Кой е следващият? Какво го притеснява?
Говорете с него.
Вземете лист хартия и два молива с различни цветове: единият в дясната ръка, другият в лявата. Ако пишете с дясната ръка, пишете с нея от свое име, на възрастния, а с лявата - от името на вътрешното ви дете. Ако сте левичар, обратно.
Напишете диалог между вас самите и детето във вас. Колко от вас ще установят този първи контакт? Как да започне вашата вътрешна комуникация? Щом подадете ръка на детето и влезете в разговор с него, е време да създадете взаимоотношения. Общувайте с бебето вътре колкото си иска. Попитайте го за това, което му липсва. Отговорите може да бъдат изненадващи. Дайте му онова, което желае. Повикайте го по име, кажете му топлите, мили думи, с които се изразява любов. Посъветвайте го нещо.
Бъдете му толкова много родители, колкото то се е нуждаело в онази епоха.
Ирина Парфенова - психолог и консултант от Беларус, цитирана в сайта Adme.ru
Източник: Мениджър Нюз
