Интересен е фактът, че някои от нас имат по-висока самооценка само поради факта, че са се родили и израстнали в определена част от света, а други не са. Други се разглеждат като по-ценни същества заради цвета на кожата си или езика, който говорят, дрехите, които носят, приятелите, които имат, училищата, в които учат. Защо постоянно поставяме етикети на хората, на местата, на всичко?
А всъщност истината е много простичка – да основаваме живота си на идеята, че начинът, по който се отнасяме към другите, ще определи и тяхното отношение към нас, и начинът, по който подхождаме към живота, ще е в синхон с това, как животът ще ни отговори. В основата на тази идея е съпричастността, това да помагаме на другите. Съзнанието ни трябва да е отворено и да позволи на нови хора и нови идеи да влязат в живота ни, защото всеки може да ни бъде учител и да ни преподаде ценен урок.
Разбира се, аз знам, че не всички хора сме родени равни. Но всички ние сме част от едно цяло. И от нас зависи да променим света, в който живеем, като започнем от самите себе си. Може и да не живеем в хармоничен свят, но имаме шанса да живеем в хармония със самите сене си. Хората пропиляваме голяма част от живота си да се състезаваме един с друг, да се стремим да спечелим повече пари, да построим или купим по-големи къщи, да имаме по-бързи коли, да имаме възможно най-много материални придобивки, за да се отличаваме от другите.
Но това, което ни прави уникални и неповторими, определено не е измеримо в материални придобивки, а се крие в това, което носим дълбоко в себе си, и как се отнасяме към живота.
„Нещата възникват и Тя им позволява да дойдат; неща изчезват и Тя им позволява да отидат. Тя има, но не притежава, действа, но не очаква." – Лао Дзъ
Автор: Даринка Янева / Gnezdoto
