Я̀нуш Ко̀рчак с рождено име Хѐнрик Го̀лдшмит е полски лекар педиатър, писател и педагог от еврейски произход. Роден е във Варшава в еврейско семейство. Умира през 1942 г. в концентрационен лагер заедно със своите възпитаници от сиропиталището, в което е работил. Предложено му е да се спаси, но той отказва.
Това е един от най-добрите хора, живели на тази земя.
Въпреки голямата си любов към децата Корчак взема категоричното и осъзнато решение да няма свои биологични, за да има повече време и сили да се посвети на лишените от родителска грижа. Става директор на дом за сираци с еврейски произход във Варшава и възприема всеки един от възпитаниците си не просто като ученик, а като свое собствено дете. Утвържаав се като истински новатор за времето си, развивайки свои методи на възпитание. Започва да създава и редица наръчници за родители, за да им бъде в помощ. С възгледите си как трябва да се възпитава младото поколение Корчак прави истинска революция в педагогиката и става един от основоположниците на правата на детето – по отношение на сигурност, грижи, възпитание, развитие, свобода.
Ето някои от съветите му, изпълнени с житейска мъдрост:
1. Не очаквайте вашето дете да бъде точно като вас или такова, каквото ви се иска на вас да бъде. Помогнете му да стане не като вас, а като себе си.
2. Не търсете от детето си отплата за всичко, което сте направили за него. Вие сте му дали живот, как е възможно изобщо да ви се отблагодари за това! Но то от своя страна ще даде живот на друг, той – на трети. Ето това е необратимият закон на благодарността.
3. Не вменявайте на детето си своите обиди, за да не ядете горчив хляб на старини. Каквото посеете, такова ще порасне.
4. Не се отнасяте високомерно и пренебрежително към проблемите му. Животът е даден на всеки според силите му и бъдете сигурни – на него му е тежко не по-малко, отколкото на вас, а може би и повече, тъй като няма опит.
5. Никога не го унижавайте!
6. Не забравяйте, че най-важните срещи в живота на човек са с неговите деца. Обръщайте им повече внимание, защото не ни е дадено да знаем кого ще срещнем в детето.
7. Не се измъчвайте, ако не можете да направите нещо за своето дете, просто не забравяйте: направеното за детето може да бъде недостатъчно само ако не е направено всичко възможно.
8. Детето не е тиранин, който ще завладее изцяло живота ви, не е само плод от плът и кръв. То е онази скъпоценна чаша, която Животът ви е дал да пазиш и разпалваш в нея творческия огън.
9. Умейте да обичате чуждото дете. Никога не причинявайте на чуждото това, което не искаш да причинят на твоето.
10. Обичайте своето дете такова, каквото е – неталантливо, неуспешно, порастващо. Когато общувате с него, радвайте се, защото детето е празник, който все още е с вас.
