В един оазис дълбоко в пустинята пристигнал изморен пътник, пийнал си вода от извора, поседнал да почине и попитал стареца, който си почивал на сянка близо до водата:
- Какви хора живеят тук на това място, искам да се установя тук за по-дълго време?
Старецът му отговорил с въпрос:
- Разкажи ми ти първо какви хора живеят там, откъдето идваш?
- Хора с лоши помисли и намерения, които мислят само за себе си – отвърнал мъжът.
- На такива ще попаднеш и тук – му отвърнал старецът.
Мъжът опаковал багажа си и поел отново по своя незнаен път.
В същия ден друг пътник се приближил до водата, за да си почине и да пие. Видял стареца, поздравил го и попитал:
- Какви хора живеят на това благословено от бога място?
Старецът отново отговорил със същия въпрос:
- Разкажи ми ти първо какви хора живеят там, откъдето идваш?
- Прекрасни, честни, гостоприемни, дружелюбни и добри. Много ми е мъчно за това, че трябваше да се разделим, и те много ми липсват.
- Такива хора ще намериш и тук – отвърнал старецът.
Запитали възрастния мъж:
- Как можеш да дадеш два различни отговора на един и същи въпрос?
Без да се замисля, старецът отвърнал:
- Очите ни са отворени към това, което носим в сърцето си, само това можем да видим. Човек, който не е намерил нищо добро в другите, не може да намери нищо хубаво, нито тук, нито на което и да е друго място!
