Сградата на църквата прилича изцяло по стил и изпълнение на американските църкви от последните 30-40 години. Внушението е за нещо голямо, но за разлика от готическа катедрала не цели да плаши и смачка личността. Тук пространството под купола е въздушно, светло и привлекателно за окото и душата. Църквата заема площ от 6 000 кв. м. Посетителят е обзет от чувства едновременно на спокойствие и общност. Хората са много, но се разминават спокойно и усмихнато, мястото е достатъчно за всички и успява да накара индивида при желание да се усамоти сред много хора. Проектирано е с пълното съзнание, че поклонничеството към Падре Пио само ще се увеличава, строено е с перспектива за поемане на все повече посетители. Моите най-искрени адмирации и продължителни овации за архитекта и изпълнителите.
Коридорите извън централната зала са високи и широки, а подовете са покрити с мрамор. Всичко е изцяло достъпно за инвалиди, възрастни посетители и майки с колички, каквито имаше доста. Из самите коридори бяха разположени пейки, където може да се почине по пътя към залите, някое от кафетата или сувенирния магазин. Много разумно, малките щтрихи създават най-дълготрайните впечатления, защото именно те са личният комплимент на организаторите към гостите.
Сърцето на района, града и църквата обаче е залата, където е изложено тялото на Падре Пио. Как е станало ексхумирането и излагането му можете да прочетете на български тук. Стените на коридорите към залата, както и тези в самата зала са покрити със сцени от живота на Падре Пио. Цветовата гама е решена в нежни, пастелни тонове на основата на матирано златно. Внушение за скромност, бедност и непретенциозност, което е базата на монашеството, не е постигнато, въпреки босия Падре Пио по стените. Изключително много е подчертана вярата на Падре Пио в Иисус Христос и духовната връзка помежду им. Всичко е изрисувано в стилизирани иконо-подобни изображения. Не вменява класически католически фрески, но не е далеч от православния рисунък, например. Търсен е най-вече собствен стил на мястото Сан Джовани Ротондо, дълбоко вплетен в християнството генерално и католицизма в частност.
На изображението вдясно Падре Пио отговаря лично на многобройните писма, които е получавал. На изображението вляво той благославя дейци на науката, просветата и изкуството. („Ако не можеш да ги победиш – присъедини ги.“ – както съветва старата католическа шега, която им е останала от римляните и е наследена по-късно от Британската империя.)
