Страхът от летенето не е от вчера: хората винаги са искали да бъдат като птиците и винаги са се опасявали какво ще им струва това. Митът за Икар казва достатъчно по темата, но тук ще стане дума не за малодушието, а за смелостта, която тласка прогреса.
През зимата на 1783-та френските аристократи Жан Франсоа Пилатр де Розие и маркиз Франсоа Лоран д’Арланд първи рискуват да се качат за свободен полет в коша на въздушния балон, изобретен от братя Монголфие. Те прелитат 9 км над Париж и се приземяват успешно, за да гръмнат предварително подготвените бутилки шампанско. Дотогава са правени подобни експерименти само с животински екипаж в коша: овца, петел и патица, напомня Клайв Гифорд в илюстрованата енциклопедия „Автомобили, влакове, кораби и самолети“ (“Книгомания“).
В тази книга става дума и за други любители на екстремното, допринесли за преодоляването на страховете от летенето, от далечните пътувания по релси, по шосе или по море. Сред тях е и една сервитьорка, родена в Небраска в началото на миналия век. Лилиан Бойър е едва 20-годишна, когато по време на втория полет в живота си разкопчава предпазния колан, напуска пътническия салон на биплана и започва кариера на въздушна акробатка. Заедно с бившия пилот от Първата световна война Били Брок през 20-те години на ХХ век тя обикаля САЩ и Канада с шоу, което кара публиката да занемее.
Лилиан може да виси само на една ръка от крилото на самолета без обезопасително въже или пък да го захапе и да разчита единствено на здравите си зъби. 143 пъти скача от бързо движещ се автомобил в самолет, преди да влезе в сила забраната за ниски полети през 1929-а. И макар да изглежда идеалната кандидатка за ранна героична смърт, Лилиа Бойър доживява до преклонната 88-годишна възраст.
