Близо 5 години след откриването си междугалактическият гост Оумуамуа продължава да е мистерия. Защо е с такава форма? Как се е образувал? Изследване от 2020 г. предположи, че той е част от планета, която е била унищожена, след като се е приближила твърде близо до своята звезда. Според проучване от 2021 г. пък мистериозният гост действително е планетарен фрагмент, но от много по-различен източник – от свят, подобен на Плутон.

Разбира се, има и друга теория. Тя е далеч по-провокативна и е на Ави Льоб - израелско-американски физик теоретик, който работи в областта на астрофизиката и космологията. В книгата си „Извънземен“ той твърди, че Оумуамуа е всъщност извънземна технология, дошла до нас от далечна звезда. Въз основа на какво твърди това? Да видим…

„Съзерцаването на небето и на Вселената отвъд него ни учи на смирение – пише Льоб в своята книга. – Космическото пространство и време са необятни. В наблюдаемата част на Вселената има повече от милиард трилиона подобни на Слънцето звезди, а животът на дори най-големите късметлии се свежда до 1 процент от 1 милионна част от живота на Слънцето. Смирението обаче не трябва да ни пречи да се стремим да опознаем по-добре Вселената. По-скоро трябва да ни кара да бъдем амбициозни, да поставяме трудни въпроси, които да разколебават нашите предразсъдъци, след което да се впуснем в търсенето на данни, вместо на лайкове.“

Точно това прави и самия Льоб в желанието си да разкаже историята на първия междугалактически посетител, забелязан в Слънчевата система, и да разплете неговата мистерия.

„В тази книга аз анализирам тези данни, проверявам основаната на тях хипотеза и поставям въпроса какви биха били последиците, ако учените ѝ се доверят в същата степен като на хипотезите относно суперсиметрията, допълнителните измерения, тъмната материя и мултивселената“, казва още астрономът.

Какво всъщност е Оумуамуа?

Това е междузвезден обект, който преминава еднократно през нашата Слънчевата система. Идва от междузвездното пространство (и по-специално от звездата Вега, разположена на едва 25 светлинни години от нас), като се движи по отворена хиперболична орбита и никога повече няма да се завърне. Открит е на 19 октомври 2017 от телескопа PAN-STARRS, 40 дни след преминаването му през перихелий покрай Слънцето. В превод от хавайски думата ‘oumuamua’ означава съгледвач. Същевременно пък Международният астрономически съюз описва думата малко по-различно - като „пратеник от далеч, който пристига първи“. Така или иначе едно е ясно – това е обект, на какъвто не сме попадали досега.

Какво кара Льоб обаче да смята, че това не е нито астероид, нито комета, нито астероид, нито отломка от планета, а извънземна технология?

„Като всяка една добра детективска история, данните, с които разполагаме за Оумуамуа година след неговото откриване, ни позволяват да изоставим някои теории и да отсеем хипотезите, които не отговарят на фактите – пише Льоб в своята книга „Извънземен“ – Промените в яркостта му в резултат от въртенето му ни дават ценни указания за това как би могъл да изглежда Оумуамуа. Относително малкият размер и крайно специфичната форма – дължина поне между 5 и 10 пъти по-голяма от широчината – оставят само две възможности. Нашият междузвезден посетител е или издължен като пура, или плосък като палачинка.“

Нещо повече – обектът е и необичайно ярък и отразява поне 10 пъти повече светлина от типичните за Слънчевата система астероиди и комети.

„Може би, разсъждаваха учените, странните свойства на обекта се дължат на излагането му на космическото лъчение в продължение на стотици хиляди години, в които той се е носел през междузвездното пространство, преди да достигне Слънчевата система – продължава Льоб. – Йонизиращата радиация поне на теория може да доведе до състояние на крайна ерозия едно подобно парче камък, макар да беше неясно защо този процес би довел до точно тази конкретна форма.

А може би причината за странностите беше произходът на Оумуамуа. Може той да е бил изстрелян с гравитационна прашка от някоя планета, което би обяснило някои от характеристиките му. Ако обект с подходящи размери се окаже на подходящо разстояние от планета, материал от планета може да бъде издърпан и захвърлен сякаш с прашка в междузвездното пространство. Възможно е също материал да бъде нежно изтеглен от пръстен от заледени буци материя, които изграждат външния слой на звездна система, подобно на нашия облак на Оорт.

Можем да формулираме хипотеза, изхождайки от допускания за пътя на Оумуамуа или за неговия произход. Ако особената му форма и светлоотражателните му качества изчерпваха необичайните качества на Оумуамуа, всяка от двете теории би била задоволителна. В този случай щях да запазя любопитството си към темата, но нямаше да се задълбочавам в нея.

Работата е там, че не мога да се присъединя към тази детективска история по една причина. Тя е свързана с най-интересната аномалия при Оумуамуа.

Както стана дума, когато Оумуамуа измина част от пътя си около Слънцето, траекторията му се отклони от онази, която можеше да се очаква, ако движението му се определяше единствено от гравитацията на Слънцето. Нямаше очевидно обяснение защо това е така.

За мен това беше най-озадачаващото от всичко, което бяхме научили в рамките на приблизително двете седмици, в които бяхме наблюдавали Оумуамуа. Тази аномалия, заедно с останалата интересна информация, която учените бяха събрали, скоро щеше да ме накара да формулирам хипотеза относно този обект, която да ме противопостави на най-авторитетните представители на научната общност.“

Заинтригувани ли сте? Вълнуващата история на първия междугалактически посетител продължава на страниците на „Извънземен“, която вече е преведена на български и разпространявана от издателство „Изток-Запад“. Една книга, която поставя смело въпросите „Сами ли сме във Вселената?“ и „Готови ли са учените и обикновените хора да научат отговора на този въпрос?“. Въобще – „готова ли е човешката цивилизация да се изправи пред последиците от приемането на това правдоподобно заключение, достигнато чрез подкрепени от обективни свидетелства хипотези, според което животът на Земята не е единствен и не изпъква с кой знае какво? Опасявам се, че отговорът е отрицателен и че ширещите се предразсъдъци са повод за притеснение“, казва Льоб.

Повече информация за Ави Льоб

Ейбрахам (Ави) Льоб (р. на 26 февруари 1962 г.) е израелско-американски физик теоретик, който работи в областта на астрофизиката и космологията. Льоб е младши професор в Харвардския университет. Той е най-дълго заемалият поста на председател на катедрата по астрономия в „Харвард“ (2011–2020), основател на Инициативата за черните дупки в „Харвард“ (от 2016 г.) и директор на Института за теория и изчисления (от 2007 г.) в Центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониън“.

Льоб е сътрудник на Американската академия на изкуствата и науките, Американското физическо дружество и Международната академия по астронавтика. През юли 2018 г. е назначен за председател на борда по физика и астрономия на Националните академии на науките, който е форум на академиите по въпроси, свързани с физиката и астрономията, включително надзор на техните десетилетни проучвания.

През юни 2020 г. Льоб полага клетва като член на Президентския съвет по наука и технологии (PCAST) в Белия дом. През декември 2012 г. списание „Тайм“ избира Льоб за една от 25-те най-влиятелни личности. През 2015 г. Льоб е назначен за директор по научна теория за инициативите за пробив на фондация Breakthrough Prize. През 2018 г. той привлича вниманието на медиите с предположението, че извънземни космически кораби може да са в нашата слънчева система, използвайки например аномалното поведение на Оумуамуа. През 2019 г., заедно със своя студент в „Харвард“ Амир Сирадж, Льоб съобщава, че е открил метеор, който потенциално произлиза извън Слънчевата система.