Не е лесно да си родител. Всеки знае това. Понякога обаче забравяме и колко трудно е и да си тинейджър. Може би това писмо, което една наша читателка ни изпрати, ще ни припомни какво е да си на 14...
Здравейте,
казвам се Мелиса Бахри. Реших, че ще е добре да се представя. На 14 съм. Да, точно така. Аз съм тинейджър. В началото на пубертета.
Написах това, защото исках да дам нещо като съвет на родителите. Не ви давам акъл, а по-скоро нещо като съвет. Ние сме тийнейджъри и е нормално в училище да имаме лоши оценки. Не го приемайте зле. Това са просто цифри. Мама винаги ми повтаряше, че не трбва да имам лоши оценки и аз си го втълпих в главата. Не бъдете като моята майка, тези цифрички не са най-важното в живота.
Моля ви, не се карайте, когато не вдигнем телефона, когаго сме навън. Просто сме с приятели и сигурно се забавляваме или сме решили да отидем на кино.
Доста от моите съученици пушат.Това може би е Вашето дете. Ако и Вие сте пушач, недейте да се ядосваге. Децата на повечето пушачи стават пушачи. Но разбира се, може да го превъзмогнете. Мама ми повраряше че пушенето е лошо, а като я питах защо тя пуши, ми отговаряше, че не трябва да бъда като нея.
Не ни вярвайте, когато ви се ядосаме и ви кажем че ви мразим. Просто... в началото на пубертета сме.
Ако се чудите къде изчезват 10 лева, които сте ни дали сутринта, аз ще ви кажа. По принцип за храна. Не, по-скоро за всички онези пакетирани неща, наречени "храна".
Общо взето това са нещата. Да си тийнейджър е трудно. Не ни съдете.
Благодаря, че прочетохте това!
