„Става дума за няколко артефакта, които се датират от ранната каменно-медна епоха. Единият е плочката от Тартария, другият е печатът от Караново, но съобразно стратографския метод на изследване най-ранният артефакт е този от Градешница - казва Ганецовски.
„На същото място е открит и глинен модел на храм, покрит със знаци и една красива фигурка - предполага се на богиня, също цялата изписана със знаци. Подобни символи се срещат и другаде в района, има съдове с пиктограмни дъна в местността Езерото край Борован. Този бум в опитите за предаване на конкретна информация чрез знаци върху глина е засвидетелстван на много места, разказва археологът.
Дунавската цивилизация
Проф. Харалд Харман е немски езиковед и културолог. Живее и работи във Финландия, автор е на повече от 40 книги на различни езици. В книгата си „Загадките на Дунавската цивилизация” той твърди, че според археологическите открития от последните десетилетия на територията на днешна Източна Европа е съществувала високоразвита земеделска култура, която се заражда към седмото хилядолетие пр.Хр. Според Харман тази Дунавска цивилизация,
по-стара от Нилската и Месопотамската, е развила първата писменост. Тя се припокрива с така наречената „култура Винча”. Знаците, открити в селището Винча в Сърбия са сходни на тези върху печата от Караново и плочката от Градешница. „Винчанските символи” показват еволюция на „графитите”, които се зараждат през седмото хилядолетие пр.Хр., като постепенно се усложняват. Тази протописменост кулминира в плочките от Тартария от около 5300 г. пр.Хр. с внимателно подредени редици от символи, които създават представата за текст, пише Харалд Харман в книгата си „История на писмеността”. Това се отнася и за знаците върху плочката от Градешница.
