„Става въпрос за най-ранната земеделска цивилизация, възникнала на Балканския полуостров, чийто център са нашите земи. Тя се появява още в края на седмото и началото на шестото хилядолетие пр.Хр.” - обяснява архоеологът Ганецовски. „Тя се отбелязва с два съществени момента – единият е
влизането в употреба на най-ранния метал - медта, а другото са тези първи опити за предаване на конкретна информация чрез знаци. Намираме ги върху глина по простата причина, че глината е един от най-устойчивите материали, който преодолява разрухата на хилядолетията. Допускаме, че подобни знаци са били изрязвани и върху дърво и изписвани върху кожа, но тези материали за съжаление не са се запазили”, обяснява Ганецовски.
Проблемът е, че ако тези знаци са писменост, те трябва да бъдат разчетени. Тук възникват най-големите спорове и се раждат най-смелите хипотези.
Опити за разчитане
„Първата публикация излиза в сп. „Археология” непосредствено след откритието. Там е направен първият опит за тълкуванеи дори прочит на тези знаци.
Става въпрос за молитва, отправена със защитна цел – относно земеделието и реколтата”.
Статията на Богдан Николов поставя начало на опитите за разчитане на символите върху плочката от Градешница и печата от Караново. Прочутият български езиковед акад. Владимир Георгиев, който е изучавал тези знаци, уверено ги нарича „писменост”.
