Един мъж се оженил за красиво момиче. Любовта му към нея била безгранична. След време тя била диагностицирана с кожно заболяване и красотата ѝ започнала малко по малко да вехне. Съпругът ѝ тръгнал на пътешествие и на връщане загубил зрението си, но въпреки всичко те останали заедно и продължили да живеят както преди.
С времето жената изгубила цялата си красота, но слепият ѝ съпруг не забелязал това и продължил да я обича толкова, колкото и тя него. Накрая тя починала. Мъжът бил покрусен и след като се погрижил за нейното погребение, решил да напусне града.
- Как ще можете да вървите без чужда помощ? През цялото това време сте успявал да го правите благодарение на жена си – попитал един минувач.
- Не съм сляп - отвърна мъжът. – Преструвах се. Ако тя знаеше, че виждам грозотата ѝ, това щеше да я нарани дори повече от болестта ѝ. Тя беше добра съпруга. Исках само да я направя щастлива.
Поука: Понякога за нас е по-добре да си затваряме очите и да не забелязваме недостатъците на другите.
Дори и очите да не са предназначени да се виждат, те гледат света заедно, плачат заедно, мигат едновременно. Това се нарича единство.
Това е красотата на човешките взаимоотношения!
Ние сме нищо едни без други!
Всеки на този свят има уникална цел, която го прави важен!
Никога не гледайте на другите хора със снизхождение!
