На орела му стана неприятно, та литна бързо и нависоко, за да се отърве от птичето. Ала така и не успя. Накрая се спусна обратно върху същата скала навръх хълма, съвсем раздразнен, с малкото птиче все тъй на гърба, като проклинаше злополучното си положение.
В същия миг до него се приближи дребна костенурка и при вида му се разсмя тъй силно, че почти се катурна по гръб.
Тогава орелът изгледа костенурката и каза:
- Мудно и пъплещо дребосъче, сраснато със земята, на какво се смееш?
А костенурката отговори:
- На туй, че си се превърнал в кон и малка птичка те яха - и те превъзхожда.
- Върви си по пътя! - тросна се орелът. - Това са си наши семейни дела между мен и сестра ми чучулигата.
Източник: Gnezdoto
