Веднъж попитах едно плашило: “Не ти ли омръзна да плашиш гаргите в този пущинак?”
А то ми рече: “Удоволствието да плашиш е дълбоко и непрестанно и аз никога не се уморявам да го правя”.
Позамислих се за минута и рекох: “Истина е; и аз познавам това удоволствие”.
“Само онези, които са натъпкани със слама, могат да го познават”, отговори то.
И аз си тръгнах оттам, без да знам дали това е комплимент или обида.
Мина една година, през която плашилото беше станало философ.
И когато минах отново край него, видях, че две гарги са свили гнездо в шапката му.
Халил Джубран
