Една млада жена отишла при баба си и ѝ разказала за своя живот и за това колко ѝ е трудно. Съпругът ѝ изневерил и била много разочарована. Не знаела как ще оцелее всичко това и искала да се откаже от всичко. Била уморена от битки.
Струвало ѝ се, че в живота ѝ, веднага след като реши някакъв проблем, се появява нов. Баба ѝ я отвела в кухнята. Взела три съда с вода и ги сложила на печката.
В първия сложила моркови, във втория яйца, а в третия смляно кафе.
Оставила ги на печката, докато не заврели. След двадесет минути изключила печката.
Изсипала морковите, яйцата и кафето от съдовете и сервирала. Обърнала се към внучка си и попитала: „Какво виждаш?“. „Моркови, яйца и кафе“, отговорила внучката.
Тогава баба ѝ казала да се докосне моркова. Внучката го направила и отвърнала, че е мек.
Бабата поискала да вземе яйцето и да го счупи. Когато внучката отделила черупката, извадила твърдосвареното яйце.
В крайна сметка, бабата поискала да изпие глътка кафе. Внучката се усмихнала, когато усетила неговия богат аромат.
Тогава внучката я попитала: Какво означава всичко това?
Баба ѝ обяснила, че всяко от тези неща е било изправено пред едно и също „бедствие“ – вряща вода. Но всяко от тях е реагирало различно.
Морковът във водата влязъл твърд и „непреклонен“, а след като бил подложен на врялата вода, омекнал и станал слаб.
Яйцето било крехко, неговата тънка черупка била защита на течната вътрешност, но след престоя си в врялата вода, вътре станало твърдо.
Въпреки това, с кафето се случило нещо уникално.
