Един ден учителка помолила своите ученици да напишат в колонка имената на всички свои съученици, като срещу всяко име изброят най-хубавите качества на своя съученик, всичко онова, на което най-много се възхищават в него.
Когато изпълнили задачата, учителката занесла листовете в къщи и решила да направи „портрет“ на всяко едно дете.
Тя откъснала от една тетрадка толкова лѝста, колкото били учениците ѝ и написала всяко име на отделен лист хартия.
ОЩЕ ОТ #ученици
После на него преписала всички прекрасни думи, които съучениците на това дете са казали за него.
На другия ден връчила на всяко дете списъка с неговите положителни качества. Изведнъж настъпила радостна суматоха. Децата се оживили, започнали да четат и да шушукат помежду си.
– Ама наистина ли съм такъв? – обадил се един.
– Никога не съм си мислел, че някой може да каже това за мен! – коментирал друг.
– Не знаех, че моите приятели имат толкова добро отношение към мен... – възкликнал трети.
Минали години, децата пораснали, завършили училище и се пръснали всеки по своя път.
След няколко години учителката разбрала, че един от бившите ѝ ученици е загинал при катастрофа.
С огромна тъга тя отишла да изпрати своя възпитаник.
Там, разбира се, присъствали повечето от учениците от тогавашния ѝ клас.
Когато след погребението всички отишли в дома на момчето, бащата извадил някакъв пожълтял и оръфан по краищата лист, сгънат на четири, и го подал на учителката:
– Вижте това. Беше при вещите на нашия син.
Когато го разгънала, учителката познала онзи лист, на който с нейния почерк били изброени най-красивите и добри думи за тогавашното дете, които неговите съученици написали за него.
– Нашият син много ни е разказвал за вас. И винаги сме искали да ви благодарим за това, което сте направили за тези деца. Не знам как ви е дошло на ума да направите това, но синът ни пазеше този лист като най-голямата ценност в живота си.
Тогава се обадил друг от бившите ученици:
– Аз също пазя този лист и редовно си го препрочитам.
– А моят стои залепен на видно място в сватбения ми албум – казал друг.
– Никога не се разделям с него. Пазя го като очите си – обадил се трети.
Учителката се разплакала.
В главата ѝ нахлули спомени за онези малки деца, които весело шумели в класната стая, когато им раздала тези листове.
Сега те били чудесни млади хора, съхранили и развили своите най-хубави качества.
Онези качества, описани с прости и добри думи, и останали запечатани на обикновен лист от ученическа тетрадка.
Цялото изкуство на възпитанието се състои в това да се поставят младите хора в условия, способни да развиват у тях кълновете на ум и добродетел.
Клод Адриан Хелвеций
Редакция: обекти.бг
