Някога в Япония в едно село живял мъдър стар самурай. Веднъж, докато преподавал уроци на учениците си, към него се приближил млад воин, известен със своята жестокост и груб характер. Любимият похват на този воин била провокацията. Той успявал да извади от равновесие своя противник, който приемайки неговото предизвикателство, заслепен от ярост започвал да прави грешка след грешка, в резултат на което губел битката.
Младият боец се опитал да приложи своята техника и върху стария самурай. Започнал да го оскърбява и да го ругае, плюел и хвърлял камъни по него. Но мъдрият самурай останал невъзмутим и продължил със своите занимания. В края на деня, изморен и раздразнен от неуспеха си, младият воин си заминал.
Учениците на самурая, учудени от поведението на своя учител, го попитали:
- Но защо понесохте всички тези оскърбления и не го предизвикахте на бой? Нима се изплашихте от него?
- Ако някой дойде при вас и ви носи някакъв дар, но вие не го приемете, кой ще е собственик на този дар? – отговорил на въпроса с въпрос самураят.
- Ами предишният стопанин – този, който го носи. – казал един от учениците.
- По същия начин стоят нещата със завистта, омразата и оскърбленията. Докато не ги приемеш, те принадлежат на този, който ти ги поднася.
Притчата е част от сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА", издателство Гнездото
