Какво по-приятно от това да се сгушиш на дивана с хубава книга или любим филм? Пренасяш се в друга действителност, забравяш ежедневието, проблемите, тревогите си. Да, човек винаги е имал нужда от изкуството, за да преживее действителността.
„Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.“ (Елин Пелин)
Случвало ли ви се е да плачете на филм? Да се натъжите, когато свърши любимият ви сериал? Да ви липсват образите от него. Да ви се иска да беше продължил завинаги. Мислите ли за сюжетните линии и за съдбата на героите дори когато вече не гледате, а вървите по улицата, на работа сте или сте под душа?
Науката е категорична, че героите от книгата или екрана може и да са измислени и нереални, но не и връзката, която изграждаме с тях.
Само си представете, че любимият ви сериал в продължение на месеци е бил част от живота ви. Свиквате с героите и техните навици, започвате да ги чувствате близки; съпричастни сте с техните преживявания; мислите за тях като за реални хора; вълнувате се от техните радости и болки.
Проучванията сочат, че за мозъка ни е трудно да различи чувствата и отношението, които проявяваме към героите от екрана и към хората в реалния ни живот. Ефектът, който възпроизвежда върху нас един филм или още повече – сериал, е толкова силен, че дори самата мисъл, че след малко се прибирате и си пускате филма, може да ви накара да се почувствате по-малко самотни и дори да увеличи притока на ендорфини в организма ви.
Цветелина Велчева
