Уморени сте, цял ден сте били заедно с децата. Искате малко време за себе си. Но вечерта също не ви оставят на мира, искат приказка, искат да им държите ръката, докато заспят. А накрая заспивате и вие и отива по дяволите планът да си пуснете някой филм, да почетете хубава книга или да изпиете чаша вино.
И тогава си казвате ядосано: „Това дете търси само внимание!“
И сигурно сте прави.
Но не е ли всичко в този живот въпрос на гледна точка и нагласа?
Ето ви пример: заменете в горното изречение думата „внимание“ с думата „близост“. Вече звучи по друг начин, нали?
Не забравяйте, че децата ще бъдат деца за много кратко време. После ще пораснат и ще поемат по своите пътища. И дори да ви се иска да заспиват в прегръдките ви отново или да се държите за ръце, едва ли ще се случи. Затова си напомняйте всеки ден колко бързо лети времето и колко кратко ще бъдат вашите мънички бебета.
Заспивайте сгушени един в друг, сърце срещу сърце, ръка в ръка.
Не спирайте да прегръщате децата си и да им повтаряте, че ги обичате.
Цветелина Велчева
