Първата храна, която бебето поема – млякото, му причинява страдание. Оплакванията започват няколко дни, след като е яло краве мляко, независимо дали е адаптирано или кисело. Това се случва към 6-ия месец при отбиване или захранване. Бебето може да получи диария, да има колики или да повърне. Често бузките му се зачервяват и се покриват със ситен обрив. По-късно пъпки се явяват в свивките на ръцете и на крачетата. Обривът пламва отново при всеки опит на майката да даде мляко.
Диагноза
Алергията към мляко е сравнително „млада“. Историята ѝ е кратка. Тя стана актуална едва през последните 10-15 години. Странното поведение на организма спрямо обичайни и безобидни за останалите деца неща се дължи на свръхреакция на имуннатата система.
Предпоставка за нея са всички „екстри“ на съвременния начин на живот – мръсен въздух, полуфабрикати, храни, пълни с оцветители и консерванти, които влият на имунната система. Тя се обърква, „припознава се“ и ги приема за врагове. Затова проявява агресия спрямо собствения организъм – това на практика е алергичната реакция към кравето мляко, което съдържа над 20 различни белтъка. От тях мощни алергени са казеинът и беталактоглобулинът. Те са устойчиви на температура и дори млякото да се вари, запазват алергенния си потенциал.
Другата хипотеза защо алергията към кравето мляко днес е по-честа, е свързана с по-краткия период на кърмене. В скандинавските страни, където по традиция майките кърмят по-продължително, тя е относитено рядка. Докато в Европа и у нас алергията към кравето мляко е най-честата хранителна алергия.
Нови проучвания сочат, че засяга 20-22% от децата, които се хранят с адаптирани млека и проценът им се увеличава. „Принос“ имат и алергиите на родителите. Ако в семейството по права линия – майка, баща, брат, сестра имат някаква алергия, астма или екзема, рискът да се прояви и при детето става чувствително по-висок.
Възраст
Много бебета и деца до 1 година, както и малчуганите в предучилищна и училилищна възраст са алергични към кравето мляко. Докато по-възрастните обикновено проявяват непоносимост. Диагнозата трябва да постави опитен лекар и бързо да се вземат мерки. Той ще каже дали става дума за алергия или за непоносимост, защото проявите им са сходни.
Алергията е имунен отговор срещу вещества, които имунната система припознава като „врагове“. Докато непоносимостта е свързана с генен дефект. Храносмилателната система на бебето все още не е напълно развита и не изработва фермент, който да разцепва лактозата. Големите молекули на този белтък влизат в червата, оттам и в кръвта. Имунната система обаче ги приема като чужди и реагира отбранително. Отприщва реакции на атопичен дерматит.
Затова педиатрите съветват кърменето да продължи възможно по-дълго. И кожата на бебето да се поддържа влажна и подхранена с продукти от медицинската козметика, по преценка на дерматолог.
Ако майката няма кърма, педиатърът ще препоръча специални млека на базата на хидролизиран казеин или хидролизиран суроватъчен белтък. Захранването на тези бебета с плодови, зеленчукови пюрета, както и даването на сок се отлага.
Обикновено диетата и грижата за кожата са достатъчни и след 3-годишна възраст алергията се „израства“ и в менюто на детето постепенно може да се включи и краве мляко.
