Един ден при великия суфистки мъдрец и поет Мевляна Джалал ад-Дин Руми дошла една жена с малко момченце и рекла:
- Синът ми яде твърде много захар. Кажете му да не прави повече така, да престане, моля Ви. Много Ви уважава и със сигурност ще Ви послуша.
Руми погледнал внимателно детето и отговорил:
- Елате след три седмици.
„Доста е странно - помислила си жената. - Защо пък да не може веднага да каже на момчето ми толкова просто нещо?". Тя обаче си замъчала и си тръгнала със сина си.
След три седмици отново се върнали при Руми. Той ги посрещнал с думите:
- Елате след още три седмици.
Недоумението на жената било още по-голямо, но си тръгнала и изпълнила заръката - след още три седмици отново дошли с детето.
Тогава Руми промълвил:
- Мое момче, вслушай се в съвета ми - не яж много захар, това е вредно за здравето.
Момчето смирено отговорило:
- Щом така казвате, Учителю, няма да го правя повече.
Майката казала на сина си да я изчака на улицата и попитала Руми:
- Учителю, защо не казахте това простичко нещо още първия път?
Руми обяснил:
- Работата е там, че аз самият много обичам сладко. Преди да мога да кажа на твоето дете да престане да яде захар, трябваше първо аз самият да се избавя от тази си слабост. Отначало реших, че три седмици ще са ми достатъчни да се откажа от сладостите, после разбрах, че съм сгрешил и ми трябва още време.
Извод: Истинският учител никога няма да учи ученика на това, през което не е минал сам. Неговата мъдрост извира от личния опит, а не от книгите, думите му идват от неговия собствен живот.
